Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— За тая цел на маската има отвор, който се заключва и отваря само веднъж през деня, когато тази нещастница може да поеме малко храна и така да поддържа клетото си съществуване.
Кнудзон потрепера.
— За тия зверщини цивилизованият свят нищо не знае — каза той. — Ако някой би се осмелил да разкаже, че днес съществуват такива мъчения, едва ли биха му повярвали.
— Ако ли пък цивилизованият свят проникнеше в дупките на сибирските заточеници, тогава друго би било, но… но всички са егоисти, всеки мисли за себе си, никой дори не подозира, че там, на север, страдат мъченици, които също имат право на живот, както тия на запад. Така си върви от векове. Хората по природа са родени егоисти и не могат да се променят… А сега сбогом — и вярвам, че след четири седмици ще ви видя жив и здрав.
Той се ръкува с генерала и с немия и след това се отдалечи.
Кнудзон си легна, а след това и немият. След няколко минути и двамата заспаха.
Внезапно Кнудзон се пробуди и скочи. Стори му се, че чува глухи стенания. Видя как немият се бори със смъртта. От устата му рукна струя кръв. Той вдигна ръка и извика:
— Отмъщение! Отмъщение! Отмъщение!
— Не трябва да умира! — викна Кнудзон. — Ако и той ме напусне в тая подземна дупка, аз оставам съвсем сам.
Генералът се наведе над немия, хвана го за ръка и го прегърна.
Немият ускори дишането си, а след малко и сърцето му престана да бие. Издъхна един от потомците на Романовската династия.
Кнудзон затвори очите му и коленичи пред него. Помоли се за успокоение на душата му.
Вън звънецът подканяше заточениците на работа.
Кнудзон направи няколко крачки и спря. Той влачеше трупа, за който бе обкован с веригата. Влачеше заедно със себе си нещастния мъртвец. Целия ден той работи в рудника при трупа. Трябваше по някакъв начин да се отдели от тоя труп, но как? По какъв начин? Изведнъж му хрумна някаква мисъл. Той взе едно парче изкопана земя, на която написа следното: „Немият умря, извадете го и ме освободете от трупа му.“
Щом на обяд му дадоха храна, той постави в съда парчето пръст и даде знак да го вдигнат горе. На другия ден той пак получи храна, но отговор нямаше. Значи оставиха го да живее и влачи заедно със себе си тоя труп!
Така той прекара няколко дена с трупа, който започна да се разлага и мирише. По цели нощи Кнудзон като луд ходеше из пещерата, като викаше колкото му глас държеше — дано някой от пазачите да го чуе. Миризмата започна да го задавя. Още веднъж повтори опита, като написа на парче глина, че ако не бъде освободен от трупа, ще трябва да умре.
И този път остана без отговор.
Кнудзон разбра, че те целят да го принудят да посегне на живота си, затова взе решение по какъвто и да е начин и с всички средства да се отърве от трупа, който непоносимо миришеше. С мъка го повлече настрана в рудника, постави едната му ръка върху камък и я отсече с копача.
— Прости ми, господи, че така постъпвам, но принуден съм, друго средство няма, иначе не мога!
Кнудзон най-после се освободи. През нощта спа спокойно, защото не беше вече с мъртвеца в една верига.
На другия ден, щом спуснаха носилката с храната, той постави тялото на мъртвеца и даде знак да вдигат.
— Сбогом, неми приятелю, лека ти пръст! Доста се измъчи през живота си ти, сега си свободен от земни мъки. Сбогом, нещастнико, сбогом и довиждане горе на небето.
Това бе странно погребение: вместо да го закопаят в земята, те го показаха на бял свят!
На другия ден, когато таблата се спусна, дойдоха инспекторът и един казак. Инспекторът скочи от таблата и се приближи до Кнудзон.
— По дяволите! — извика той. — Тук мирише на гробища!
— И с такъв въздух, господин инспектор, трябва да живеем по цели 10 години!
— Ти, куче! Кой ти разреши да ни изпращаш горе подобни тебе?
Кнудзон сви раменете си, тъй като не намери за нужно да отговори.
Инспекторът даде знак на казака да се приближи.
— Удари на този твърдоглавец двадесет и пет по гърба!
Казакът замахна с камшика.
Бившият генерал излезе от търпение. Той не можеше да понесе този срам и извика:
— Наистина ли искате да ме бият? Опитайте се, но си пазете главата! — каза той, а очите му блеснаха.
Генералът грабна копача, сякаш беше в младите си години.
Инспекторът се засмя наивно.
— Псе такова! Мисли да се брани…
— Удряй, казак, докато го убиеш.
Казакът се поколеба в началото да изпълни заповедта на началника, но тъй като се повтори, той изпсува генерала и се приближи до него.
Нито казакът, нито началникът мислеха, че Кнудзон ще се защитава. Бяха свикнали да изтезават жертвите си, без те да се противят.
Но бяха измамени в сметките си.
Казакът още не бе се приближил до Кнудзон, когато последният го удари с копача и разцепи главата му.