Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Сега, щом го видя, се притесни, без обаче да изпитва някакви нежни женски копнежи — онова, което съгледа, само засили впечатлението й, че той е мъж, който трябва да се уважава и който не търпи неподчинение. Освен това беше стар. Не сбръчкан и сгърбен — просто стар. Вътре в душата, не толкова като външност. Външно беше много як, много красив, много възпитан. Ала Кети бе видяла първо Стивън Донован и вече бе сляпа за всички други.
Стивън! Той беше като блян: силен, красив, с добри обноски, а също млад, безгрижен, с блеснали очи и лъчезарна усмивка, освен това усещаше, че привлича вниманието на жените. След като бе помогнал на Кити да слезе на брега, си беше бъбрил с някои от по-отраканите каторжнички, беше се шегувал с тях и въпреки това бе отклонил подмятанията и неприкритите им намеци, без обаче да ги обижда. На Кити така и не й мина през ума, че на тези врели и кипели жени им е било достатъчно да го погледнат само веднъж, за да разберат що за птица е — момичето не бе и чувало, че има хора, привличани от собствения си пол. В сиропиталището в Кентърбъри — люлка на англиканството, не обясняваха истините за живота. Там предпочитаха да тормозят децата и да ги възпитават в дух на усърдие и трудолюбие, да ги използват до последно, докато още са малки, а после да ги пускат по белия свят, та да стават слуги срещу окаяно възнаграждение, обсебени от собствената си нищожност и напълно слепи за онова, което става под слънцето. Неуки и презрени. И в двата затвора Кити беше чувала, разбира се, думички като обратен, те обаче не значеха нищо за нея и минаваха покрай ушите й. Не беше забелязала и че сред хората, които предпочитат собствения си пол, има и жени, и че те живееха редом с нея на „Лейди Джулиана“.
Стивън, Стивън, Стивън… О, защо не я намери той? Защо не получи подслон в неговата къща? И какво ли искаше от нея Ричард?
Той се изправи и си облече риза.
— Много неприятна ли беше банята? — попита я и я пусна да влезе първа в къщата — стига да се беше престрашила, Кити щеше да види, че очите му блестят.
— Не, драги ми господине, беше много приятно.
— Ричард. Наричай ме просто Ричард.
— Не е редно — възрази тя. — Можеш да ми бъдеш баща.
За пръв път стана свидетелка на нещо, което щеше да наблюдава отново и отново у този човек: изражението му изобщо не се промени, той не направи никакво движение било с ръце, било с тяло, очите му не трепнаха, нещо обаче все пак се случи, някаква тайнствена, невидима реакция.
— Наистина мога да ти бъда баща, въпреки това съм само Ричард. Тук не държим чак толкова на добрите обноски, имаме си по-важна работа. Аз, Кити, не съм някой от твоите тъмничари. Да, свободен гражданин съм, въпреки че доскоро бях каторжник като теб. Оправдаха ме просто защото не се жаля, работя и защото извадих късмет.
Седна на масата и даде на момичето кукурузен хляб, маруля и кресон, вода за пиене.
— И Стивън ли е бил каторжник? — изпелтечи тя захласната.
— Не, никога не е бил каторжник. Стивън е моряк, помощник-капитан на кораб.
— Отдавна ли сте приятели?
— Имам чувството, че от цяла вечност. — Той напъха пешовете на ризата в панталоните, седна и прокара пръсти през късо остриганата си коса. — Знаеш ли защо са те изселили тук?
— Какво толкова има да знам? — учуди се момичето. — Ще ме пратят да работя, докато ми изтече присъдата. Така поне каза съдията. Оттогава никой не е отварял дума за това.
— А питала ли си се защо заедно с още двеста жени са ви качили на кораб и са ви пратили да си излежавате присъдата на цели две хиляди и шестстотин километра? Не ти ли се вижда странно да ви заточват на място, където няма заводи и работилници?
Кити се бе пресегнала да си вземе още хляб, ала ръката й падна безжизнено върху скута, а очите й се разшириха, при което се видя, че те само отчасти напомнят очите на Уилям Хенри: неговите бяха обточени с катраненочерни мигли, докато клепките на момичето приличаха на кристалчета.
— Ами да! — провлече тя. — Точно така! Бива ли да съм толкова глупава? Е, бях много болна, а преди това бях объркана и стъписана. В другия край на света наистина няма заводи и работилници. Няма и знатни особи, за които да бродираме жилетки… В сиропиталището в Кентърбъри вършех тъкмо това — везах. Какво намекваш, че са ни пратили тук, за да станем жени на каторжниците ли?
Ричард стисна устни.
— По-честно е да се каже, че сте пратени, за да им бъдете под ръка. Не твърдя, че знам защо точно властите са се заели с този експеримент, знам само, че от Англия са изселени доста хора, които са могли да създават неприятности. Избухвали са бунтове, мъже, които са нямали какво да губят, са бягали и са се укривали в провинцията. Ако същите тия мъже са на другия край на света, на Англия й е все едно дали ще вдигат бунтове и ще бягат. Не я застрашават с нищо. Тук трябва да се охраняват само надзирателите на каторжниците, жените и децата им, никой друг. — Той замълча и се взря право в очите на Кити. — Ако живеят без жени, мъжете оскотяват. Затова и жените са необходима съставка от дръзкия експеримент, чиято цел е да превърне другия край на света в огромен английски затвор. Поне така си мисля аз.