Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Тогава чия идея беше ослепяването ми?
Джулиан задълго се умълча. Накрая заговори съвсем тихо, почти шепнешком:
— Изслушай ме, моля те. Идеята беше моя и тя може би ти спаси живота. Всяко действие, предприето срещу теб трябваше да е равносилно на смърт, иначе тяхната фракция щеше да те убие наистина. Ти вече не можеше да им послужиш за нищо, ала ако останеше жив и налице, съществуваше възможност да се превърнеш в опасност по някое време в бъдеще. Нищо не им пречеше да използват Фигурите, за да влязат във връзка с теб и да те убият или да те освободят, за да те пожертват в още някой ход срещу Ерик. Ослепен, обаче, нямаше смисъл да те убиват и ти ставаше негоден за каквито и да било други техни цели. Това спаси теб, като те извади от играта за известно време, а на нас ни спести необходимостта да предприемаме действия, които по-късно щяха да се окажат в наша вреда. Смятахме, че нямаме избор. Това беше единственото, което можехме да направим. Изключено бе и да покажем милосърдие, защото щяха да ни заподозрат, че те използваме за свои цели. В момента, в който се допуснеше, че имаш някаква стойност за нас, щеше да бъдеш труп. Най-многото, което можехме да направим, бе да гледаме на другата страна, когато лорд Рейн отиваше да те разтуши. Нищо повече не ни бе във възможностите.
— Разбирам — кимнах.
— Но ти прогледна твърде рано — продължи Джулиан. — Никой не очакваше толкова бързо да си възстановиш зрението, нито да съумееш веднага да избягаш. Как успя да го направиш?
— По-тихо върви, по-далече ще стигнеш.
— Моля?
— Казах… няма значение. Какво знаеш за затворничеството на Бранд в такъв случай?
Той ме изгледа замислено.
— Всичко, което знам е, че имаше срив в неговата групировка. Не съм запознат с подробностите. По някакви причини, Блийс и Файона се страхуваха и да го убият, и да го оставят на свобода. Когато го измъкнахме от техния компромис — затвора, — Файона очевидно е решила, че оставянето му на свобода е по-опасно.
— А ти каза, че сам си се страхувал от него достатъчно, за да си готов да го убиеш. Защо сега, след цялото това време, когато всичко станало вече е история и властта отново е в други ръце? Той е слаб и практически безпомощен. Каква вреда може да нанесе сега?
Джулиан въздъхна.
— Аз не разбирам силите, които той владее, но те са невероятно големи. Знам, че може да пътува през Сенките само със съзнанието си — способен е както си седи в стола да се протегне мислено към Сенките, да намери там каквото търси и да го вземе, като използва единствено волята си, без да се помръдне от мястото си. А умее и физически да се придвижва през Сенките по подобен начин. Настройва съзнанието си на мястото, където иска да отиде, образува нещо като мислена врата и просто минава през нея. Ако е за въпрос, смятам, че понякога Бранд може да каже и какво си мислят хората. Той самият се е превърнал, според мен, в жива Фигура. Знам тези неща, защото съм го виждал да ги прави. Малко преди да го затворят, когато ние го бяхме поставили под наблюдение в двореца, той веднъж ни се изплъзна по този начин. Тогава е отишъл до сянката Земя и те е оставил в Портър. След като отново го заловихме, един от нас стоеше с него през цялото време. Още не знаехме, че умее да докарва разни неща от Сенките, обаче. Когато Бранд научи, че си избягал, довлече някакво ужасно чудовище да нападне пазещия го в момента Кейн и пак отиде при теб. Явно малко по-късно Блийс и Файона са го пипнали и аз не го бях виждал изобщо до вечерта в библиотеката, когато го върнахме обратно. Страхувам се от него, защото притежава смъртоносни сили, които не разбирам.
— В такъв случай, интересно как изобщо са успели да го затворят.
— Файона притежава подобни умения, а мисля, че същото важи и за Блийс. Двамата заедно явно са успели да неутрализират по-голямата част от силите на Бранд, докато създадат място, където те не биха могли да оперират.
— Не съвсем — възразих аз. — Той е изпратил съобщение на Рандъм. А веднъж се свърза и с мен, много слабо.
— Значи наистина не са успели докрай. И все пак, затворът вършеше работа. Докато не проникнахме заедно през защитата.
— Какво знаеш за всичките им игри около мен — затваряния, опити за убийство, спасявания.