Лебедова песен [bg]

— Не познавам никакъв брат Гари.

— Но той те познава. Каза ни с колко войници разполагаш. Каза ни за двата танка. Вече видях единия от тях и предполагам, че другият е някъде отзад. Брат Гари е истински фонтан от информация! Той ни каза, че брат Тимъти ви води към Уоруик Маунтин, за да намерите Бог. — Роланд се усмихна и разкри развалените си зъби зад бинтовете. — Но Бог е много по-близо от Западна Вирджиния. Много по-близо. Той е там отвън и ще ви изпрати всички в ада след шест часа, ако не получим каквото желаем.

Спасителя седеше като вкаменен. Роланд забеляза, че потрепери. Лявото ъгълче на устата му подскочи, а лявото му око беше на път да изскочи от орбитата си, сякаш беше бутано от изригващ вулкан.

Мъжът избута двамата гримьори настрани и завъртя глава към Роланд… който видя двете страни на лицето му.

Лявата беше перфектна, подобрена с руж и загладена с пудра. Дясната беше истински кошмар от набръчкана тъкан, кожата беше белязана от ужасна рана, а окото беше бяло и мъртво като речен камък.

Живото око на Спасителя се стовари върху Роланд като Часа на Страшния съд. Мъжът стана, сграбчи стола и го хвърли настрани. Нахвърли се върху капитана — малките разпятия на врата му задрънкаха — и вдигна юмрук.

Роланд не помръдна.

Двамата мъже се спогледаха. Настъпи тежка и празна тишина, която предвещаваше сблъсъка на неудържима сила с неподвижен предмет.

— Спасителю? — обади се един глас. — Той е глупак и се опитва да те дразни.

Спасителя се поколеба. Окото му примига и Роланд почти можеше да чуе зъбните колела, които се въртяха в главата му, докато се опитваше да навърже нещата и отново да намери логика в тях.

От мрака вдясно се появи една фигура. Тя принадлежеше на висок и хилав мъж в края на двадесетте си години, със зализана назад черна коса и очила с телени рамки, зад които гледаха хлътнали кафяви очи. Един белег от изгаряне прорязваше зигзагообразно челото и задната част на главата му и по пътя му косата беше побеляла.

— Не го докосвай, Спасителю — настоя тихичко мъжът. — При тях е брат Кенет.

— Брат Кенет? — Спасителя поклати глава, защото не можеше да разбере за какво става въпрос.

— Изпрати брат Кенет в замяна на този мъж. Брат Кенет е добър механик. Не искаме да го наранят, нали?

— Брат Кенет — повтори Спасителя. — Добър механик. Да. Той е добър механик.

— Почти стана време да излезеш пред хората — продължи мъжът. — Те пеят за теб.

— Да. Пеят. За мен. — Спасителя погледна юмрука си, който висеше във въздуха. Отвори го и отпусна ръка до тялото си. Заби поглед в пода, а лявото ъгълче на устата му се усмихваше и намръщваше в постоянен тик.

— Я виж ти, я виж ти! — намеси се брат Норман. — Хайде да приключваме с това, деца! Той се ядоса, а искаме да изглежда уверен!