Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Още дюдюкания.
Елит се изправи и пристъпи. Олюля се леко и пак пристъпи. Адолин пък отстъпи, опря върха на Меча си в земята и зачака. Над главите им в небето се разнесе тътен. Навярно по-късно щеше и да завали — за щастие, нямаше да е буря. Най-обикновен проливен дъжд.
— Бий се с мен! — викна Елит.
— Бих се — тихо отвърна Адолин. — И спечелих.
Елит се люшна напред. Адолин отстъпи още. Под дюдюканията на зрителите той изчака съперникът му да се скове напълно заради изтеклата от Бронята му Светлина. Десетките пукнатини, които Адолин направи в Бронята, най-накрая подействаха.
После отиде пред Елит, положи длан на гръдната му броня и го бутна. Елит рухна на земята.
Адолин вдигна поглед към върховната съдийка, Сиятелната господарка Истоу.
— Отсъжда се — въздъхна тя — отново в полза на Адолин Колин. Победителят. Елит Рутар губи Бронята си.
Това не се понрави твърде на зрителите. Адолин се обърна с лице към тях и замахна няколко пъти с Меча си, преди да го освободи в мъгла. Свали шлема и се поклони на дюдюканията им. Зад него оръженосците му — предварително подготвени — се завтекоха на арената и избутаха оръженосците на Елит. Смъкнаха Бронята, която вече принадлежеше на Адолин.
Той се усмихна и когато хората му привършиха, ги последва в стаята за подготовка зад публиката. Ренарин чакаше до вратата, облечен в собствената си Броня, а леля Навани беше вътре до печката.
Ренарин надзърна навън и огледа недоволното множество.
— Отче на Бурята. В първия дуел свърши за по-малко от минута и те ненавиждаха. Днес се би близо час и те възненавидяха още повече.
Адолин с въздишка седна на една пейка.
— Победих.
— Победи — съгласи се Навани, приближи до него и почна да го оглежда, все едно търсеше наранявания. — Но не се ли очакваше да победиш по-зрелищно?
— Това искаше татко — кимна Ренарин.
— Днешният дуел ще се запомни — отвърна Адолин и прие с благодарност чаша вода от Пеет, мостовият, който го охраняваше през деня. — Зрелищно значи да привлече вниманието на всички. Свърши работа.
Поне се надяваше. Следващото беше важно.
— Лельо — подзе той, когато Навани почна да пише благодарствена молитва. — Помисли ли за онова, което те помолих?
Навани продължи да пише.
— Работата на Шалан наистина ми прозвуча важно — настоя той. — Искам да кажа…
На вратата се почука.
Толкова бързо?, рече си Адолин и се надигна. Един от мостовите отвори.
Шалан Давар връхлетя в стаята. Носеше виолетова рокля, а червените ѝ коси пламтяха.
— Беше невероятно!
— Шалан! — Адолин не я очакваше, но се зарадва да я види. — Проверих мястото ти преди двубоя. Нямаше те.
— Забравих да изгоря молитва, затова се отбих да го направя. И успях да видя повечето от дуела.
Спря точно пред него и за миг видимо ѝ стана неловко. На Адолин — също. Официално се ухажваха по-малко от седмица, но с условния годеж… каква беше връзката им?
Навани се прокашля. Шалан се обърна и докосна устни със свободната си ръка, като че едва сега беше забелязала бившата кралица.
— Сиятелна — продума тя и се поклони.
— Шалан. От моя племенник чувам само хубави неща за теб.
— Благодаря Ви.
— Ще оставя двама ви насаме — рече Навани и тръгна да излиза, а глифите ѝ останаха недовършени.
— Сиятелна… — обади се Шалан и протегна ръка към нея.
Навани излезе и затвори вратата.
Шалан отпусна ръка, а Адолин потръпна.
— Съжалявам. Опитах да говоря с нея. Мисля, че ѝ трябват още няколко дни, Шалан. Ще се съвземе. Знае, че не би трябвало да те пренебрегва, усещам го. Просто ти ѝ напомняш какво се е случило.
Шалан кимна. Изглеждаше разочарована. Оръженосците на Адолин дойдоха да му помогнат да свали Бронята, но той ги отпрати. Достатъчно лошо беше, че Шалан видя сплесканата му от шлема коса. Облеклото му под Бронята — подплатена униформа — щеше да изглежда ужасно.
— И така, хмм, ти хареса двубоя?
— Ти беше чудесен — отговори Шалан и отново се обърна към него. — Елит не спираше да скача, а ти просто го бръсваше като досаден кремлинг, който се мъчи да пропълзи по крака ти.
Адолин се усмихна.
— Останалите зрители не го намираха чудесно.
— Дойдоха да те видят смазан. Толкова невъзпитано беше от твоя страна да ги лишиш от удоволствието.
— Доста съм свидлив в това отношение.
— Доколкото разбрах, ти почти никога не губиш. Може би трябва от време на време да допускаш равенство. За разнообразие.