Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Покорните лакеи отнесоха Лоренца.
124.
Още едно ковчеже
Щом остана сам, господин Дьо Сартин взе ковчежето в ръце и започна внимателно да го разглежда с вид на човек, който добре разбира стойността на находката. После протегна ръка и вдигна от пода изтърваните от Лоренца ключове. Опита с всички, но нито един от тях не влезе в ключалката. Трябва да кажем, че господин Дьо Сартин притежаваше по един от всички съществуващи ключове.
Магистратът изпробва двадесет, петдесет, сто ключа. Нито един от тях дори не помръдна ключалката на ковчежето. Господин Дьо Сартин направи мислено заключение, че ключалката беше подобие на ключалка, а следователно и не можеше да се отвори с ключ.
Той пак бръкна в същото чекмедже и извади длето и чукче. Потъналата му в маншет от малински дантели ръка най-после сръчно разби ключалката.
Пред очите му не се появиха нито страшни взривни машинки, нито пък отрови, причиняващи смърт само с аромата си, които всяка по свой начин можеха да лишат Франция от най-важния й служител. Ковчежето съдържаше само голям свитък документи. Първите думи, изскочили пред очите на господин Дьо Сартин, бяха: „Учителю, време е да промените името Балзамо.“ Почеркът беше леко подправен. Нямаше подпис, а само три букви: „L.P.D.“, чието значение читателят ни познава.
— Аха! — прошепна той, като си играеше с буклите на перуката. — Не познавам почерка, но съм чувал името. Хайде, да потърсим на буквата Б.
Господин Дьо Сартин отново отвори едно от двадесет и четирите чекмеджета и извади оттам указател, където по азбучен ред бяха подредени грижливо триста-четиристотин имена. Пред и зад всяко име стояха заградени в скоби завъртулки.
— Охо! Доста нещица има за Балзамо — прошепна той.
След това прочете цялата страничка, правейки жестове на явно недоволство. Малко по-късно той прибра обратно указателя в чекмеджето и отново се зае със съдържанието на ковчежето. Не след дълго лицето му изрази дълбоко смайване. Беше попаднал на бележчица с много имена и цифри. Тя му се стори твърде важна, тъй като краищата й бяха измачкани от пипане, а по нея имаше и голям брой направени с молив добавки. Висшият чиновник позвъни. Появи се един прислужник.
— Веднага да дойде при мен служителят от министерството. Нека мине през апартамента, за да не губим време.
Прислужникът излезе.
Две минути по-късно при господин Дьо Сартин влезе служителят. Господин Дьо Сартин видя в огледалата, че той чака на прага на кабинета му, и като му подаде през рамото си лист хартия, каза:
— Разшифровайте тези текстове!
Човекът, който умееше да отгатва гатанки, беше дребен, слаб мъж с бледо лице. Хлътналите му мрачни очи от време на време се оживяваха. Господин Дьо Сартин го наричаше Ла Фуин217.
Ла Фуин седна плахо върху една табуретка. После започна да прелиства сборника с шифри и да рови в паметта си, като от време на време пишеше нещо в поставения на коляното си бележник с безизразна физиономия. След пет минути той вече беше написал следното:
Заповед да бъдат свикани три хиляди братя в Париж.
Заповед да бъдат образувани три кръга и шест ложи.
Заповед да се осигури охрана на Великия копт и да се поставят на негово разположение четири жилища, едно от които — в някой кралски замък.
Заповед да му бъдат дадени на разположение петстотин хиляди франка, за да си има собствена полиция.
Заповед в първия от парижките кръгове да бъде въвлечен цветът на литературната и философската мисъл.
Заповед да бъде подкупена или спечелена на наша страна магистратурата, както и да си осигурим подкрепата на началника на полицията — с хитрост, с подкупи или с насилие.
Господин Дьо Сартин нетърпеливо изтръгна листа и прочете написаното. Като завърши последния пасаж, на лицето му се изписа такъв ужас, че той силно пребледня. Не върна този лист на служителя си, а му подаде друг — празен, на който Ла Фуин продължи да пише разшифрованите текстове. Всеки съставител на шифри би потреперил, ако можеше да види лекотата, с която той се справяше със сложните буквени комбинации.
Господин Дьо Сартин стоеше зад него и следеше движението на ръката му. Този път той прочете следното:
В Париж да не се действа от името Балзамо, което вече е твърде познато, и да се използва граф Дьо Фе…
Краят на думата беше зацапан от петно мастило. Докато господин Дьо Сартин се мъчеше да разгадае липсващите букви, отвън отекна звънец и след малко един прислужник извести:
— Граф Дьо Феникс!
Господин Дьо Сартин нададе вик. После побърза да освободи служителя си, който излезе през една скрита вратичка. Заставайки до бюрото си с гръб към вратата, господин Дьо Сартин каза:
217
От френски белка и хитрец — бел.прев.