Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Не се стеснявайте… И в единия, и в другия случай аз съм на ваше разположение. Очаквам вашите заповеди.

— Е, щом е така, господин графе… Представете си, търся един много опасен човек. Бога ми, той е истински безбожник!

— Я виж ти!

— Фалшификатор, шарлатанин, водач на секта. Биографията му е в моите указатели, в ковчежето, което виждате пред вас, навсякъде.

— Аха! Разбирам. Притежавате биографията, но не сте заловили човека, на когото тя принадлежи, така ли?

— Да.

— По дяволите! Но това е най-важното нещо, струва ми се — да го заловите.

— Да, разбира се. Ще се изненадате обаче, като ви кажа колко сме близо до него. Разбира се, дори Юпитер и Протей218 не са имали толкова имена и не са претърпели толкова метаморфози като него…

Този тайнствен пътник се е казвал Ашарат в Египет, Балзамо в Италия, Сомини в Сардиния, маркиз Д’Ана на остров Малта, маркиз Пелегрини в Корсика, а накрая, във Франция, се е наричал граф Дьо…

— Граф Дьо…? — попита Балзамо.

— Не можах да разчета добре последното име, но вие ще ми помогнете, нали? Сигурен съм, че е невъзможно да не сте срещали този човек по време на пътуванията си в някои от страните, които споменах преди малко…

— Кажете ми подробности — каза спокойно Балзамо.

— Аха, разбирам. Искате отличителни белези, нали, господин графе? Е, добре — натърти господин Дьо Сартин, като втренчи изпитателен поглед в Балзамо, — този мъж е на вашите години, има същия ръст като вас, външно прилича на вас, също и поведението му наподобява вашето, ту е голям благородник, който сипе купища злато, ту шарлатанин, който „изследва“ природните тайни. Виждали са го да влиза като сянка при хората, участващи в тайни секти, и да се кълне, че ще настъпи време, когато кралете ще умрат, а монархиите ще рухнат.

— А къде се намира в момента?

— Във Франция.

— Какво прави във Франция?

— Ръководи един голям заговор.

— А! Ето това е вече някаква следа за щастие!

— А дали да го заловя или не?

— Не разбирам думата не, господин Дьо Сартин. След като този човек е заговорник…

— Той заговорничи, но ако случайно е защитен от някакво голямо име или пък е покровителстван от титлата си…

— О, разбирам. Но тогава кое е името? Каква е титлата? Трябваше да започнете оттук, щом искате да ви бъда от помощ в разследванията ви.

— Ех, господине, но аз вече ви съобщих, че зная името, под което той се прикрива, само че…

— Но не знаете името, с което се появява в обществото, нали?

— Точно така, иначе…

— Иначе щяхте да го арестувате, нали?

— Незабавно.

— Е, добре, скъпи ми господин Дьо Сартин! Чудесно е, че споделихте това с мен, тъй като аз ще ви окажа услугата, която ми поискахте.

— Значи вие ще ми кажете името му?

— Да.

— И кое е това име? — попита господин Дьо Сартин, който очакваше да чуе някоя лъжа.

— Граф Дьо Феникс.

— Как? Но това е името, под което се представихте.

— Името, което накарах да ви съобщят.