Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Госпожица съм — отговори Лоренца. — И искам да раздадете правосъдие и да накажете този човек, който ме държи затворена.
— Това не ме засяга — заяви началникът на полицията, — защото вие сте негова съпруга.
— Само защото той твърди това. Но аз не си спомням нищо, защото бракът е бил сключен, докато съм спяла.
— Чумата да го вземе! Значи имате здрав сън.
Господин Дьо Сартин махна с ръка, с което искаше да каже: „Вървете си.“ Лоренца не помръдна.
— Е, какво, какво има? — попита учудено господин Дьо Сартин.
— Не съм свършила — каза Лоренца. — Ако съм тук, то не е, за да се оплача от прищявка, а за да си отмъстя. Мисля, че ви казах вече — аз съм римлянка и в моята страна жените не се оплакват, а си отмъщават.
— Тогава има разлика. Но, красива госпожо, побързайте! Времето ми е твърде скъпо.
— Вече ви попитах дали ще получа вашата закрила. Ще ми я дадете ли?
— Закрила срещу кого?
— Срещу мъжа, на когото искам да отмъстя.
— Хайде, обяснете ми, скъпа госпожо… Защо да ви закрилям от един мъж, който по ваша преценка е по-могъщ и от крал и който е извършил нещо, което може би е престъпление?
— Аз ще си отмъстя, като разкрия тайните на този мъж.
— А! Значи този мъж има и тайни! — възкликна господин Дьо Сартин, чийто интерес се пробуди въпреки волята му.
— Големи тайни, господине.
— Какви точно?
— Политически.
— Каква закрила искате? — попита висшият чиновник със студена усмивка. — Пари или приятелство?
— Искам да вляза в манастир, господине, където бих могла да живея погребана, забравена от всички.
— Аха! — извика Сартин. — Ще ви осигуря манастира. Говорете.
— И така, давате ли ми честната си дума, господине?
— Мисля, че вече го сторих.
— В такъв случай — каза Лоренца — вземете това ковчеже. То съдържа такива тайни, че ще ви накарат да се разтреперите за сигурността на кралството и държавата.
— Вие знаете ли тези тайни?
— Бегло. Но знам, че съществуват. Никога ли не сте чували за съществуването на едно тайно братство?
— Братство на масоните ли?
— Братство на невидимите.
— О, да. Но не вярвам, че съществува.
— Ще повярвате, щом отворите това ковчеже.
— А! — възкликна живо господин Дьо Сартин. — Да видим какво има вътре.
Той взе ковчежето от ръцете на Лоренца, но като поразмисли, го постави върху бюрото.
— Не — каза той предпазливо. — Вие го отворете.
— Но ключът му не е у мен.
— Как така не е у вас? Носите ми ковчеже, чието съдържание застрашава спокойствието на цяло кралство, а сте забравили ключа!
— Толкова ли е трудно да се отключи една ключалка?
— Не, ако човек я познава. — След миг мълчание Сартин продължи. — Тук имаме ключове за всички видове ключалки. Ще ви дам една връзка и вие сама ще го отворите.
След тези думи той втренчи погледа си в Лоренца.
— Дайте ми ключовете — каза спокойно Лоренца.
Господин Дьо Сартин подаде на младата жена връзка мънички ключета с най-различна форма. Тя я взе. Ръката й се докосна до неговата и той усети, че пръстите й са студени като мрамор.
— А защо все пак не донесохте и ключето?
— Защото господарят на ковчежето никога не се разделя с него.
— И този господар е мъжът, който е по-могъщ и от краля, нали? Кой е този човек?
— Никой не би могъл да каже кой точно е той. Само вечността знае колко време е живял, а само Бог е бил свидетел на деянията, които е извършил.
— Добре. Но името му. Как е името му?
— Той го сменя често. Чувала съм да се нарича поне с десет имена.
— Тогава кажете името, под което го познавате вие.
— Ашарат.
— И къде живее?
— На улица „Сен…“
Внезапно Лоренца потрепери, олюля се, изпусна ковчежето, което държеше в едната си ръка, и ключовете, които стискаше в другата. Тя направи усилие да проговори, но устата й болезнено се сгърчи. Тогава момичето доближи двете си ръце до гърлото, сякаш думите, които се канеше да произнесе, го задушаваха. Накрая Лоренца вдигна треперещи ръце към небето и без да издаде нито звук, падна върху килима.
— Горката млада дама! — прошепна господин Дьо Сартин. — Какво ли й става? Тя наистина е много красива! О, хайде, в това отмъщение се крие любовна ревност!
Той позвъни веднага и сам вдигна от пода младата жена, която с широко отворените си очи и с неподвижните си устни приличаше на човек, напуснал вече този свят. Влязоха двама лакеи.
— Вземете внимателно тази млада дама — каза Сартин — и я отнесете в съседната стая. Опитайте се да възвърнете съзнанието й без никакво насилие! Вървете.