Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— А! Ето, че престанахте да разбирате.
— Как така?
— Боже мой, господине, колко лошо мнение имате за мен и колко прибързани са заключенията ви! Нима ме вземате за глупак? Нима мислите, че ще хукна да обвинявам краля? Аз, един посланик! И както споменах преди малко, един любознателен човек! Така би постъпил един глупак! Изслушайте ме докрай, умолявам ви.
Господин Дьо Сартин кимна утвърдително с глава.
— Простете ми, че ви отнемам време. Ще се убедите впрочем, че не е загубено… Та хората, които разкриха този заговор срещу народа на Франция, са работливи и съвестни. Естествено забелязали са, че кралят не действа сам. Запознати са с това, че Негово величество има счетоводна книга, в която се отбелязва количеството жито на пазарите. И добре знаят, че той потрива радостно ръце всеки път, когато повишението на цените му донесе осем-десет хиляди екю печалба. Те знаят още, че до краля стои един висш чиновник, чието положение улеснява тези операции… Та този висш чиновник благодарение на функциите си наблюдава изкупуването, доставките, печалбите… С други думи, действа като подставено лице на краля. А хората с лупа в ръка, искам да кажа, икономистите, няма да се заемат с краля, те не са чак толкова глупави! Ще потърсят висшия чиновник, пълномощника, агента, човека, който върши тези спекулации, за да спечели Негово величество!
Господин Дьо Сартин се опита да намести перуката си, но усилията му бяха напълно безуспешни.
— И така — продължи Балзамо, — аз вече приближавам към същността на нещата. Така както вие сте убеден, че разполагате с полицията, и знаете, че съм граф Дьо Феникс, така и аз знам, че сте господин Дьо Сартин.
— Е, добре! И какво? — попита смутеният началник. — Да, аз съм господин Дьо Сартин! Голяма работа!
— Да, но разбирате добре, че именно господин Дьо Сартин е човекът, който, било със или без знанието на краля, е дърпал конците и е прибирал парите.
Господин Дьо Сартин свали перуката си и попи мократа си от пот коса и лъщящото си чело, без повече да се грижи за приличието на външния си вид.
— Така да бъде — отсече той. — Но това няма да ви помогне. Ако можете, унищожете ме. Вие имате ваши доказателства, аз имам мои. Запазете си тайната, аз пък ще задържа ковчежето.
— Ах, господине, ето още една грешка! — каза Балзамо. — Учудвам се как е възможно човек като вас да я допусне… Това ковчеже…
— Какво това ковчеже?
— … Вие няма да го задържите.
— Охо! — провикна се господин Дьо Сартин и избухна в подигравателен смях. — Забравих, че граф Дьо Феникс е странстващ благородник, който обира хората с пистолет в ръка. О, извинете ме, не виждам пистолета, който прибрахте. Извинете ме, господин посланик!
— О, Боже мой, но работата вече не опира до пистолета, господин Дьо Сартин. Нали не допускате, че аз със сила ще ви отнема ковчежето, за да позвъните веднага след излизането ми от този кабинет и да закрещите „дръжте крадеца!“, докато аз съм още по стълбите?! О, не! Щом ви казвам, че няма да го задържите, това означава, че ще ми го върнете лично вие и напълно доброволно.
— Аз ли?! — изрева магистратът, като удари с юмрук по ковчежето с такава сила, че едва не го счупи.
— Да, вие.
— Чудесно! Подигравайте се с мен, господине! Но що се отнася до ковчежето, казвам ви, че ще го получите само през трупа ми! Убийте ме! Специалист сте по тези работи! Но знайте, че шумът ще привлече хора, а на мен все ще ми остане малко глас, за да ги уведомя за престъпленията ви, пък те ще отмъстят за мен!
— Ще се задоволя с намесата на лицето, което в този миг чука на вратата.
Наистина точно в тази минута по външната врата отекнаха три удара.
— Ето, че каретата на това лице влиза в двора — продължи Балзамо.
— Значи на посещение при мен идва някой ваш приятел, струва ми се?
— Отгатнахте.
— На когото аз ще предам ковчежето ли?
— Да, скъпи ми господин Дьо Сартин, ще му го предадете.
Господин Дьо Сартин се опитваше да махне пренебрежително с ръка, когато един забързан лакей влезе и съобщи, че при монсеньор е дошла госпожа графинята Дю Бари и че го моли да я приеме. Господин Дьо Сартин погледна смаяно Балзамо, който пък положи неимоверни усилия, за да не му се изсмее в лицето. През това време зад лакея се появи една жена. Тя очевидно не смяташе, че трябва да чака разрешение, за да влезе. Това беше графинята. Тя прекрачи с бърза стъпка прага, докосна дървената врата с роклята си и в кабинета се дочу приятното й шумолене и се разнесе силна миризма на парфюм.
— Вие, госпожо?! — прошепна ужасеният господин Дьо Сартин и притисна до гърдите си все още отвореното ковчеже.
— Добър ден, Сартин — поздрави весело графинята.