В капана на времето [bg]

— …. А лорд Джордж Мъри и Килмарнок смятат, че ще е най-добре Негово Височество да се оттегли в Северна Шотландия през зимата — заключи той и се прозина широко. Беше се схванал в тясното кресло, затова стана, протегна се и сянката му потрепна по светлите завеси, които покриваха каменните стени.

— А ти самият какво мислиш? — Очите на Стария Саймън проблеснаха под полуспуснатите клепачи, когато той се облегна в креслото си. Огънят гореше силно и ярко; Франсис беше угасила огъня в главния салон, като го покри с торф, но този беше разпален отново по заповед на Ловат, и то с цепеници. Силният аромат на борова смола се смесваше с плътната миризма на дим.

Сянката на Джейми се издължи по стената, когато той се обърна неспокойно, не искаше да сяда отново. Кабинетът беше малък и мрачен, с покрит през нощта прозорец — много различен от слънчевото гробище, в което Колъм му беше задал същия въпрос. А и ситуацията беше друга; Чарлс, който вече не беше голям любимец на вождовете, по-скоро изпращаше към тях призив да изпълнят задълженията си. Все пак проблемът си оставаше същият — мрачен, безформен и надвиснал като сянка над всички ни.

— Вече толкова пъти ти казах какво мисля — отвърна рязко Джейми. Размърда нетърпеливо рамене, сякаш дрехата пак му стягаше.

— О, да, каза ми. Но мисля, че този път трябва да чуя истината.

Старецът се настани още по-удобно в креслото си и събра ръце на корема.

— Така ли? — изсмя се Джейми и се обърна към него. Облегна се на масата, стиснал ръце зад гърба си. Въпреки различната поза и фигура, нещо в напрежението между двамата мъже подсказваше за недоловима прилика. Единият висок, а другият нисък и набит, но и двамата силни, упорити и решени да спечелят този сблъсък.

— Нима не сме родственици? Нима не съм твой вожд? Нима нямам право на твоята лоялност?

Значи това беше проблемът. Колъм, толкова свикнал с физическата слабост, знаеше как да обърне слабостта на другите в своя полза. Саймън Фрейзър, силен и жизнен дори на тази възраст, беше свикнал да получава своето по по-директен начин. Виждах от киселата усмивка на Джейми, че и той мисли за контраста между молбата на Колъм и настояването на дядо си.

— Така ли? Не помня да съм ти се клел във вярност.

По веждите на Саймън имаше няколко щръкнали косъмчета, както става при старците. Те потрепнаха на светлината на огъня, но не разбрах дали от възмущение, или от развеселеност.

— Клетва ли? Та нима във вените ти не тече кръвта на Фрейзър?

Джейми изкриви уста, преди да отговори:

— Казват, че бащата никога не е сигурен, нали? Майка ми беше Макензи; само в това съм сигурен.