В капана на времето [bg]

— О… — Лорд Ловат ме удостои със студения си син поглед. — Чух, че си взел англичанка. — Тонът му ясно показваше, че най-лошите му опасения по отношение на внука, който не познаваше, са се оправдали.

Вдигна гъста сива вежда към мен и впи острия си поглед в Джейми.

— Явно нямаш повече ум от баща си.

Видях как ръцете на Джейми потрепнаха, потискаше порива да ги стисне в юмруци.

— Поне не ми се налага да насилвам жените, за да се омъжат за мен — отвърна спокойно.

Дядо му изсумтя, несмутен от обидата. Стори ми се, че устните му потрепнаха, но не бях сигурна.

— Да, личи си, че си се примирил с първата срещната — отвърна той. — Тази поне не е толкоз скъпа като фустата, след която хукна Брайън. Ако англичанката не ти е донесла нищо, поне изглежда, че не ти струва много. — Скосените сини очи, същите като на Джейми, огледаха изцапаната от пътуването рокля и забелязаха разпорения подгъв и пръските кал по полата.

Усетих как през Джейми мина тръпка, не знаех дали от гняв, или от смях.

— Благодаря — отвърнах с дружелюбна усмивка. — Аз и не ям много, но бих се поизмила. Само с вода; не ми давайте сапун, ако ще излезе твърде скъпо.

Този път устните със сигурност потрепнаха.

— А, ясно — рече Негово Благородие. — Ще изпратя една слугиня да те заведе до стаята ви. И ще ти дам сапун. Ще те чакаме в библиотеката преди вечеря… момче — добави на Джейми, обърна се и изчезна пак в прохода.

— Кои ще те чакат? — попитах аз.

— Вероятно е младия Саймън — отвърна Джейми. — Наследникът на Негово Благородие. Един-двама братовчеди, както и доверени хора от клана, ако се съди по конете в двора. Ако Ловат смята да изпраща войници на Стюарт, хората му сигурно ще участват в решението.