В капана на времето [bg]

Поклати глава и хвърли ризата на леглото до мен.

— Не знае дали го лъжа за състоянието на армията на планинците. Защото ако искам да се присъедини към Стюартите, може да му кажа само хубави неща, но ако ми е все едно, ще му кажа истината. А той не смята да предприеме нещо, докато не разбере каква е моята позиция.

— Как точно възнамерява да разбере дали му казваш истината? — попитах скептично.

— Той има пророчица — отвърна небрежно, сякаш това беше нещо съвсем нормално за всеки замък. И доколкото знаех — беше нормално.

— Така ли? Да не е онази странна жена, която той изхвърли в коридора?

— Да. Казва се Мейзри и има дарбата, откакто е родена. Но тя не можа да му каже нищо — или не пожела. Беше ясно, че знае нещо, но само поклати глава и рече, че не вижда. Тогава дядо изгуби търпение и я удари.

— Проклет старец! — възмутих се аз.

— Е, да, не е особено галантен — съгласи се Джейми.

Наля вода в легена и започна да плиска лицето си. Погледна ме, стреснат от възклицанието ми.

— Какво?

— Коремът ти… — посочих аз. Кожата между гръдната кост и килта беше покрита с големи пресни синини.

Джейми погледна надолу.

— О, това ли… — и продължи да се мие.

— Да, това. — Приближих се да го огледам. — Какво стана?

— Не е важно — отвърна иззад кърпата. — Малко си отпуснах езика този следобед и дядо ми накара Младия Саймън да ми даде урок.

— И какво? Двама са те държали, докато той те е удрял в корема? — попитах аз, призляваше ми.

Той хвърли кърпата и посегна към нощната риза.

— Много мило от твоя страна да предполагаш, че двама са ме държали — каза и се ухили, щом главата му се подаде от яката. — Всъщност бяха трима, един ме душеше отзад.

— Джейми!

Засмя се, клатейки глава, докато отмяташе завивката на леглото.

— Не знам какво ти има, сасенак, но все ми се ще да се перча пред теб. Някой ден ще ме убият, докато се опитвам да те впечатля. — Въздъхна и леко приглади ризата на корема си. — Това беше само за пред другите, сасенак, не се тревожи.

— Моля? Господи, Джейми!

— Не си ли виждала как глутницата приема ново куче, сасенак? Всички го душат, хапят го по краката, ръмжат му, за да видят дали е страхливо или ще им отвърне. И понякога се стига до бой, друг път — не, но накрая всички в глутницата си знаят мястото и кой е водачът. Стария Саймън иска да е сигурен, че знам кой е водачът на тази глутница. Нищо повече.

— О? И ти разбра ли? — Легнах и зачаках да дойде в леглото. Той взе свещта, усмихна ми се и очите му проблеснаха в синьо на потрепващия пламък.