Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Майко, но нали…
Тя стана.
— Никъде няма да вървиш. Ние ще те откараме оттук. Ал, ти ще прекараш камиона досами вратата. Вече обмислих всичко. Ще сложим един дюшек най-отдолу. Том бърже ще легне на него и тогава ще турим друг дюшек така, че да се образува нещо като колибка, а най-отгоре ще сложим нещо, което да те закрие. Ще оставим и малко място открая, за да ти влиза въздух. Не възразявай. Така ще направим.
Бащата недоволно изрече:
— Сега, види се, мъжът дума не може да продума. Разправя се като губернатор. Чакай ти, ще се настаним някъде за постоянно, тогава ще играе дървеният господ.
— Ще дойде и това време, не се безпокой — отвърна майката. — Ставай, Ал. Вече е съвсем тъмно.
Ал излезе да докара камиона. Той мислеше как да направи маневрата и като даде заден ход, прекара колата до самата врата на къщичката.
Майката рече:
— Бърже сега!
Бащата и чичо Джон прехвърлиха през задния капак един дюшек.
— Сега другия.
Те вдигнаха другия дюшек.
— Хайде, Том, по-скоро!
Том бързо се прехвърли през капака и скочи в камиона. Той оправи долния дюшек, а с горния се прикри. Бащата наклони горния, за да стане нещо като колибка. В цепнатините между дъските на капака можеше да се гледа пътят. Бащата, Ал и чичо Джон бързо товареха останалите вещи: над дюшеците сложиха одеяла, отстрани поставиха кофите, отзад разстлаха третия дюшек. Тенджерите, тиганите, дрехите бяха сложени накуп, защото нямаше вече сандъци. Товаренето беше почти завършено, когато до камиона, държейки пушка в свитата си ръка, се приближи един караулен.
— Какво правите тук? — попита той.
— Заминаваме — отговори бащата.
— Защо?
— Предлагат ни работа… добра работа.
— Така ли? Къде?
— Край Уийдпач.
— Я почакайте да ви поразгледам. — Той освети с фенерчето си първо лицето на Ал, после лицето на бащата, после лицето на чичо Джон. — Ас вас нямаше ли още един?
Ал отвърна:
— Този, когото докарахме с нашия камион ли? Нисък, с бледо лице?
— Да, май че така изглеждаше.
— Качихме го на идване, да не върви пеш. Още отзарана си отиде, когато намалиха заплащането.
— Та как, казваш, изглеждаше той?
— Нисък, с бледо лице.
— А лицето му днес не беше ли разбито?
— Не забелязах подобно нещо — отговори Ал. Бензиновата помпа работи ли още?
— Работи. До осем часа.
— Сядайте — извика Ал. — Ако искате да пристигнем в Уийдпач призори, трябва да побързате. В кабината ли ще седнеш, майко?
— Не, ще седна отзад — отвърна майката. — Татко, ела и ти тук. А в кабината да бъдат Розашарн, чичо Джон и Ал.
— Татко, дай ми талона — рече Ал. — Ще се опитам да взема срещу него бензин, може да се съгласят.
Караулният гледа подир тях, докато завиха наляво, към бензиновата помпа.
— Два галона — каза Ал.
— Изглежда, пътят ви не е дълъг.
— Да, наистина. Ще ми дадете ли бензин срещу талона?
— Впрочем… това не е позволено.
— Чуйте, мистър — рече Ал. — Предлагат ни добра работа, трябва да побързаме, та да пристигнем там още тази нощ. Ако не успеем — други ще ни я грабнат. Бъдете тъй добър, заменете ни талона!
— Е, добре. Само че го подпишете.
Ал скочи на земята и заобиколи камиона отпред.
— Разбира се, ще го подпиша. — Той отвинти капачката и наля в радиатора вода.
— Два галона ли?
— Да.
— Къде отивате?
— На юг. Обещават ни работа.
— Така ли? Сега работа — искам да кажа прилична работа — трудно се намира.
— Там имаме познат — каза Ал. — Не отиваме напразно. Е, хайде, довиждане. — Камионът зави и като подскачаше по дупките на непавираната алея, излезе на пътя. Слабите фарове заплъзгаха лъчи по настилката; проводникът на десния фар не беше в изправност и фарът непрекъснато мигаше. При всяко друсане съдините, сложени най-отдолу в камиона, подрънкваха и извънтяваха.
Роуз от Шарън тихо застена.
— Зле ли ти е? — попита чичо Джон.
— Да. Все ми е зле. Да можех да си почина някъде, на някое хубаво място. И кой ни дявол караше да напускаме дома си! Ако си бяхме в къщи, Кони щеше да си стои при нас. Щеше да почне да учи, щеше да се настани на работа. — Ал и чичо Джон мълчаха. Не им беше удобно да говорят пред нея за Кони.