Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Готово — рече той.
Том си проби път сред котлетата и тиганите и коленичи пред майка си.
— Чуйте — каза той. — Тук търсят берачи на памук. Преди малко отминахме табела, на която пишеше това. Оттогава все мисля как да направим, че да остана при вас и никой да не пострада заради мен. Когато лицето ми оздравее, тогава няма какво да се безпокоим, но сега е опасно. Виждате ли вагоните? В тях живеят берачите. Може и за вас да се намери работа. Ще се настаните тук и ще живеете в ей такъв вагон.
— А ти? — попита майката.
— Видя ли храсталака край брега? Там може да се скрия, никой няма да ме види. А вечер ще ми носите храна. Малко по-далеч има отводнителна тръба. Ще видя дали може да се спи в нея.
Бащата рече:
— С удоволствие бих брал памук. Слава богу, позната работа!
— Във вагоните сигурно е хубаво — каза майката. — Чисто, сухо. А ти наистина ли мислиш, че можеш да се скриеш там, в храстите?
— Разбира се. Добре ги разгледах, като минавахме край тях. Ще си избера място и ще остана там, а като ми оздравее лицето, ще напусна скривалището си.
— Но нали ще ти останат белези — рече майката.
— Голяма работа. Та кой няма белези!
— Веднъж набрах четиристотин фунта — каза бащата. — Наистина тогава реколтата беше добра. Ако отидем всички да берем, доста парици ще си имаме.
— И месо — добави Ал. — А какво ще направим сега?
— Върни ни обратно до вагоните, ще преспим в камиона — рече бащата. — А от утре — на работа. Виждам кутийките на памука дори в тъмното.
— А Том? — попита майката.
— Майко, не мисли за мен. Ще взема със себе си едно одеяло. Като тръгнете назад — гледайте внимателно. Там има отводнителна тръба. Ще ми носите на това място нещичко за хапване — хляб, картофи, каша. Ще ми донасяте храната и ще я оставяте. После ще я вземам.
— Кой знае дали ще бъде добре така…
— Според мен той има право — каза бащата.
— Разбира се, че имам право! Лицето ми ще оздравее, ще напусна скривалището си, ще бера памук заедно с вас.
— Е, добре — съгласи се майката. — Само внимавай, моля те, бъди предпазлив. Да не те зърне някой.
Том се промъкна до задния край на камиона.
— Ще взема ей това одеяло. Майко, значи, ще търсиш отводнителната тръба, когато тръгнете назад.
— Пази се, моля те — каза тя. — Оглеждай се, пази се.
— Ще се пазя ами! — рече Том. — Как да не се пазя! — Той се прехвърли през задния капак и закрачи към брега. — Лека нощ! — извика той.
Майката видя как силуетът му се сля с тъмнината и се изгуби сред храсталака край брега.
— Господи! Дано не се случи нещо още по-лошо — промълви тя.
Ал попита:
— Ще се върнем ли назад?
— Да — отговори бащата.
— Само че по-бавно — рече майката. — Искам да видя тръбата, за която каза той. Да не я пропусна.
Ал дълго въртя камиона напред-назад по тесния път, докато успя да завие обратно. Той бавно потегли към товарните вагони. Фаровете на колата осветиха малки стълбички под широките врати на вагоните. Във вагоните беше тъмно. Наоколо цареше тишина. Ал угаси фаровете.
— Вие с чичо Джон ще се качите горе — каза той на Роуз от Шарън. — А аз ще спя в кабината.
Чичо Джон помогна на бременната да се качи през задния капак. Майката събра наедно съдините, така че сега горе стана малко по-широко. Всички легнаха край задния капак, наблъскали се един до друг.
В един от вагоните, хълцайки конвулсивно, заплака бебе. На пътя дотича отнякъде куче — то душеше земята и като достигна камиона на Джоудови, бавно го заобиколи. Откъм рекичката се носеше тихият ромон на водата.
Двадесет и седма глава
„Търсят се берачи на памук!“ — плакати край пътищата, листчета — оранжеви листчета; „Търсят се берачи на памук!“
Тук пише по кой път да се върви: ей по този.
Тъмнозелените стъбла стават по-жилави, кутийките здраво държат тежките топки, които напират навън като царевични зърна.
Веднъж само да стигнем до тези кутийки. Да ги докоснем внимателно, с върховете на пръстите.
Аз бера бърже.
Ето с кого трябва да поприказваме — да вървим.
Идвам да бера памук.
Имаш ли чувал?
Нямам…
Ще ти удържа за чувала един долар. Ще си го прихвана след първите сто и петдесет фунта. Първа беритба — осемдесет цента за сто фунта. Втора беритба — деветдесет. Ето ти чувала. Значи, струва един долар. Ако сега нямаш пари, ще си го прихванем след първите сто и петдесет фунта. Сам разбираш, че така трябва.