Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Не, аз… ъъъ, не.
— Скоро ще разбереш какво е.
Бледото сияние от осакатения паяк се усилваше, докато накрая Лич можеше да различи чертите ѝ: хлътнали, скелетни, кожа, приличаща на прозрачен пергамент, покрита със сълзящи рани, опъната върху кости без плът. Гола, безполова, със сгърчени в корема вътрешни органи и безцветни косми по черепа, почернели устни, напукани и сълзящи, които не помръдваха, докато гласът продължаваше да говори.
— Споделих това с теб, Тоа В’Лич… Величество… както ти харесва. Ти ще станеш като мен.
— Да, добре — отвърна Лич. Тя беше адски прецакана, но може все пак ще успееше да се споразумее с нея и да се измъкне оттук. — Сподели го. Смея да заявя, че си малко, хм, да, не съвсем във форма, но това не означава, че трябва да изгубим войната.
Тя нито помръдна, нито промени изражението си. Безтелесният глас прогърмя отново:
— Няма никаква война!
— Значи все пак съм грешал — отвърна Лич с лека тъжна усмивка. Отстъпи назад, губейки надежда. — Винаги съм казвал, че всеки път, когато Каин се появи в града, накрая се оказваме в шибана война. Ха. Думите ти ме успокоиха. Вече съм щастлив.
— Каин?
Думата прогърмя като взрив и съпровождащата я светлина беше заслепяваща. Лич извика и покри очите си с ръце.
— Каин е тук? Каин е тук, сега?
Лич се печеше под пламналия ѝ поглед. Не можеше да свали дланите от лицето си.
— Аз, ъъъ…
— Отговаряй!
— Да — отвърна той, потрепвайки от гръмотевичния тътен, който отекна в ушите му. — Манастирите го заловиха и го предадоха на Патриарха два дни след битката на Брега на простолюдието.
— Той е бил. През цялото време. Знаех, но същевременно не знаех. Вече е ясно какво трябва да направим. Очевидно е.
Лич бавно отпусна ръцете си и присви очи срещу светлината. Пещерата имаше размерите на Голямата зала и беше запълнена с тела.
Първородни, каменари, огрило, тролове и огрета, и дървесни духове, облечени в парцали или съвсем голи, болни, може би умиращи, мнозина вече мъртви — и над всички тях се извисяваше Киърандел, гола и по-безумна от всички останали, саката кралица паяк.
— Ставайте, деца! Събудете се и се въоръжете! Не го ли чухте? Това е шансът ни да отмъстим за нашите мъртви! Можем да убием мъжа, който ни уби!
Докато парцаливата ѝ сган се събираше, пламналият ѝ взор прикова Лич като копие.
— Ти знаеш къде е той.
Лич облиза устните си. Познаваше Каин от двайсет години. Той беше спасил живота му, беше го направил Херцог. Онова, което бе казал на Тоа Сител, бе чистата истина; обичаше този мъж като собствен брат.
Но…
Лич не можеше да се откаже от самия себе си. Той винаги оцеляваше.
Затова изрече просто:
— Каин е в донжона.
Тъмнината се върна с вик: завърна се с тропот на ботуши и загрубели боси пети, ръмжеше и виеше на непознати езици, подрънкваше с оръжия и ризници. Лич беше сграбчен и влачен върху камъните, вдиган във въздуха и свалян отново, предаван от ръка на ръка и оставян да се плъзга надолу по неравни склонове.
И той разбра, че тъмнината срива всичко освен истинската ти природа.
6.
Обществената реакция на новината за спасяването на Майкълсън беше изкусно режисирана. Когато призивите достигнаха своя пик, Уестфийлд Търнър отново се обърна към света на живо по мрежата.
Той обясни, че през последните дни Студията се е подготвяла трескаво за спасителната мисия, но затварянето на Майкълсън в донжона правеше директната намеса на Актьорите практически невъзможна: скалата, в която бе изсечен затворът, влияеше по странен начин върху Уинстъновия трансфер. Актьорите не можеха нито да се прехвърлят вътре, нито да излязат оттам.
Значително малцинство от загрижени граждани намираше тази трудност за озадачаваща. Те бяха изгледали например „Заради любовта на Палас Рил“ и скалата като че ли нямаше особен ефект върху мислопредавателя на Каин по време на продължителната екшън сцена във вътрешността на донжона. От друга страна, хората от Студията би трябвало да знаят какво говорят, нали? Неколцина се чудеха дали Студията не греши. Само най-параноичните от теоретиците на конспирациите подозираха, че думите на Търнър може би са чиста лъжа.
Но изглежда, че сега някакви странични ефекти от бедствието, което бе връхлетяло Анхана, бяха отрязали града изцяло от технологията на Студията. Източници из мрежата спекулираха, че това може да е свързано с продължаващата в пещерите под града война. Лицата очевидно успяваха да отвръщат на удара: последните кадри от Анхана бяха на обгърнатия от пламъци град. Сега дори актьорите от ССП бяха офлайн и се намираха в ужасна опасност.