Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
4. Житният дух в образа на заек
Заекът е друго често срещано въплъщение на житния дух. В Гелъуей наричат ожънването на последното жито „Посичане на заека“. Това става по следния начин. Когато свършат с жътвата, оставят малко неожънато жито за заек. То се разделя на три части и се сплита, като класовете се връзват на възел. След това жътварите се оттеглят на няколко крачки и всеки хвърля сърпа си, за да го повали. Стеблата трябва да се прережат под възела и жътварите се редуват, докато някой успее. След това отнасят заека в къщи и го дават на слугинята от кухнята, която от своя страна го закача на кухненската врата отвътре. Случва се да запазят по този начин заека до следващата жътва. Когато го посекат, неженените жътвари в енория Минигаф бягат с всички сили към селото и който пристигне първи — ще се ожени. И в Германия едно от названията на последния сноп е заека. В някои части на Ангалт например, когато житото е ожънато и остават само няколко стебла, казват: „Заека скоро ще дойде“, или си подвикват: „Гледай как изскача заека“. В Източна Прусия казват, че Заека се крие в последното неожънато жито и последният жътвар трябва да го прогони. Жътварите бързат да не им се падне да „прогонват заека“, защото на човека, който го направи, т.е. ожъне последното жито, много му се присмиват. Както видяхме, в Аурих Изразът за приключване на жътвата е „да се отреже опашката на заека“. В Германия, Швеция, Холандия, Франция и Италия обикновено казват за човека, ожънал последното жито: „Той убива заека.“ Който „убие заека“, в Норвегия трябва да даде на другарите си да пият „заешка кръв“, т.е. ракия. На о. Лезбос, когато жънат на съседни ниви, двете групи се надпреварват коя да свърши първа и да „прогони заека“ в нивата на съседите. Победителите смятат, че за тях следващата реколта ще е по-добра. Те правят малко снопче жито и го пазят при икона до следващата жътва.
5. Житният дух в образа на котка
Има случаи, когато житният дух приема образа на котка. В околностите на Кил плашат децата да не ходят из нивите, защото „Там се крие котката“. В Айзенах Оберланд им казват „Ще дойде да те вземе Житната котка“, „Житната котка влиза в нивата“. Когато жънат последното жито в някои части на Силезия казват: „Хванахме котката“, а който при вършитба нанесе последния удар, го наричат Котката. В околностите на Лион наричат последния сноп и жътвената вечеря „котката“. Когато жънат последното жито край Весул казват „Хванахме котката за опашката“. В началото на жътвата в Бриансон, в Дофине, накичват котката с панделки, цветя и класове. Наричат я котката с пухкавата кожа (le chat de peau de balle). Ако жътвар се нарани по време на работа, карат го да ближе раната. Когато жътвата приключи, отново украсяват котката с панделки и класове, танцуват и се веселят, а щом свършат танците, момичетата тържествено свалят от нея цялото това великолепие. В Грунеберг (Силезия) наричат жътваря, който ожънва последното жито, Котарака. Омотават го в ръжени стебла и тънки върбови пръчки за връзване на снопи и му слагат дълга плетена опашка. Понякога има за другар облечен по същия начин мъж, наречен Котката. Задължението им е да гонят когото видят и да го бият с дълга тояга. В околностите на Ампен изразът за приключване на жътвата е „Ще утрепят котката“, а когато е ожънато и последното жито, убиват котка в двора на къщата. При вършитба в някои части на Франция слагат жива котка под последната купчина жито и я пребиват с клатилата, а в неделя я изпичат и изяждат като празнична гозба. Във Вогезите приключването на сенокоса или жътвата наричат „хващането на котката“, „убиването на кучето“ или по-рядко „хващането на заека“. В зависимост от това, дали реколтата е добра или слаба, говорят, че котката, кучето или заекът са тлъсти или мършави. За онзи, който окоси последното сено или пшеница, казват, че хванал котката или заека или е пребил кучето.
6. Житният дух в образа на козел
Освен това житният дух се появява и в образа на козел. Когато житото се превива от вятъра, в някои части на Прусия можете да чуете: „Козите се гонят“, „Вятърът гони козите из житото“, „Там пасат козите“ и живеят в очакването на добра реколта. Освен това казват „Овесеният козел се крие в овесената нива“ или „Ръженият козел се крие в ръжената низа“. Плашат децата да не ходят да берат метличина из нивите или да не късат бобени шушулки, защото Ръженият, Ечемиченият или Бобеният козел седи или лежи или изобщо се крие там и ще ги отнесе или ще ги убие. Когато някой от жътварите се чувствува неразположен или изостава, се провикват: „Бутнал го е Жътвеният козел“. В околностите на Браунсберг (Източна Прусия) всички жътвари се надпреварват при връзването на ечемика да не ги „бутне Житният козел“. В Оефотен (Норвегия) всеки има определена ивица. Когато жътварят, който жъне вътрешна ивица, не е свършил заедно със съседите си, казват: „Остана на острова“. Ако изоставащият е мъж, издават звуците, с които се вика козел, а ако е жена — звуците, с които викат коза. В околностите на Щраубинг (Долна Бавария) за човека, който ожъне последното жито, говорят: „Падна му се Житния (или пък Пшеничения, Овесения) козел“ — съобразно конкретната земеделска култура. Освен това на последната купчина жито слагат два рога и я наричат „Рогатият козел“. В Кройцбург (Източна Прусия) подвикват на жената, която връзва последния сноп: „В снопа се крие козелът“. Когато жънат последната овесена нива от някое стопанство, жътварите в Баблинген (Швабия) издялват дървен козел. В ноздрите и устата му слагат овесени класове и го украсяват с венци от цветя. Слагат го на нивата и го наричат Овесения козел. Щом наближи краят на жътвата всеки бърза да свърши работата си пръв, защото който остане последен, получава Овесения козел. Освен това последният сноп се нарича козела. Така в долината на Визент (Бавария) последният, вързан на нивата сноп, се нарича козела и съществува поговорката: „Нишата трябва да роди козел.“ В Шпахбрюкен (Хесен) последната ръкойка ожънато жито наричат козела, а който го ожъне, е обект на много шеги. Понякога правят последния сноп във формата на козел и за него казват: „Вътре се крие козелът“. И отново на човека, ожънал или вързал последния сноп, дават названието козела. В някои части на Мекленбург наричат жената, която върже последния сноп, „Жътвена коза“ Край Йолцен (в околностите на Хановер) жътвеният празник започва с „Довеждане на Жътвената коза“ — омотават в слама жената, която е вързала последния сноп, коронясват я с жътвения венец и я докарват на ръчна количка в селото, където правят хоро. А в околностите на Лунебург накнчват онази, която е вързала последния сноп, с корона от житни класове и я наричат Житната коза. В Мюнцесхайм (Баден) жътварят, който ожъне последното жито или овес, наричат Житен или Овесен козел. В кантона Сент Гал (Швейцария) наричат Житния или Ръжения козел онзи, който ожъне последната ръкойка на нивата или вкара последната каруца в хамбара; окачват му звънец около врата, заливат го с алкохол и триумфално го развеждат. На места в Щирия човекът, ожънал последното жито, се нарича Житен, Ръжен или някакъв подобен вид козел. По правило веднъж получил названието Житен козел, човекът го носи до следващата жътва.