Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
На о. Рюген наричат жената, която връзва последния сноп, вълчица, а освен това, като се върне, тя трябва да ухапе стопанката на дома и икономката и срещу това получава голямо парче месо. Но никой не обича да е вълк. Същата жена може да е Ръжена, Пшеничена или Овесена вълчица, в зависимост от това, дали последният сноп, който е вързала, е от ръж, пшеница или овес. В Буир, в околностите на Кьолн, по-рано е имало обичай да дават на последния сноп формата на вълк. Пазели го в плевнята докато не овършеят цялата реколта. Тогава го поднасяли на стопанина, а той трябвало да го полее с бира или ракия. В Брунсхауптен, в Мекленбург, младата жена, която връзвала последния сноп пшеница, измъквала от него стиска стебла и правела от тях „Пшеничен вълк“, дълъг около две стъпки и висок около половин, краката на животното били от здрави стебла, а опашката и козината на врата — от пшеничени класове. Застанала начело на жътварите, тя отнасяла в селото Пшеничения вълк. Слагали го нависоко в гостната и той оставал дълго време там. По много места придават на снопа, наречен вълка, човешка форма и го обличат в дрехи. Това показва смесването на две отвлечени представи — житният дух е представен в човешки и животински образ едновременно. Обикновено докарват вълка на последната каруца сред голямо веселие. Оттам последният товар сам получава названието вълка.
Предполага се също, че вълкът се крие сред ожънатото жито, докато ударите на млатилото не го прогонят от последната купчина. Затова след вършитба селяните от Вапцлебен, в околностите на Магдебург, образуват шествие и водят за верига завит в слама човек, когото наричат вълка. Той представя житния дух, заловен когато е бягал от последното овършано жито. В областта Трир вярват, че при вършитбата убиват Житния вълк. Мъжете вършеят последния сноп, докато го превърнат в дребна плява, и са убедени, че по този начин Житният вълк, който се крие в него, положително е убит.
Житният вълк се появява и във Франция по време на жътвата. Там например подвикват на човека, ожънал последното жито: „Ще хванеш вълка“. В околностите на Шамбери образуват кръг около последното неожънато жито и викат „Там е вълкът!“ Когато наближи да свършат, жътварите от Финистер викат: „Ето го вълка!“ „Ще го хванем!“ Всеки захваща по една ивица и който свърши пръв, се провиква: „Хванах вълка.“ Когато в Гюйен ожънат и последното жито, обикалят с един овен цялата нива. Наричат го „Вълка от нивата“. Рогата му са накичени с венец от цветя и житни класове, а вратът и тялото му също са омотани е гирлянди и панделки. Всички жътвари вървят след него и пеят. След това го заколват на нивата. В тази част на Франция последният сноп се нарича conjoulage, което на местен диалект означава „овен“. Следователно заколването на овена представя умъртвяването на житния дух, който обитава в последния сноп, но и тук са се смесили две представи за житния дух — в образа на вълка и на овена.
Случва се вълка, заловен в последното жито, да остане да живее през зимата в къщата, готов да поднови дейността си на житен дух през пролетта. При това положение той се появява още веднъж по време на зимното слънцестоене, когато дните започват да растат и да предвещават наближаващата пролет. По Коледа в Полша развеждат човек, наметнал през главата вълча кожа, или пък разнасят препариран вълк и събират пари. Има факти, които говорят за съществуването на стар обичай да развеждат завит в листа човек, наречен Вълка, и да събират пари.