Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
2. Житният дух в образа на вълк или куче
Започваме с представянето на житния дух от вълк или куче. Това схващане е разпространено във Франция, Германия и славянските страни. Например, когато вятърът кара житото да се полюлява като развълнувано море, ще чуете селяните да казват: „Над (или през) житото минава Вълка“, „Ръженият вълк профуча над житото“, „Вълкът е в житото“, „Бясното куче е в житото“, „Ей го там голямото куче“. Когато децата искат да отидат да събират класовете или да берат метличина, възрастните ги предупреждават да не ходят на нивите, защото „Голямото куче се крие в житото“ или „Вълкът се е спотаил в житото и ще те разкъса на парчета“. Вълкът, с когото плашат децата, не е обикновен, защото често е „Ръжен, Житен“ и т.н. Казва се например: „Ще те отнесе Ръженият вълк“ и други подобни. И все пак по външност той напълно прилича на вълк. Защото като видели вълк да тича през нива, селяните от Файленхоф (Източна Прусия) гледали дали опашката му е вирната или я влачи по земята. Ако я влачи по земята, тичали след него, благодарели му, че им е донесъл благодат и дори му предлагали вкусни хапки. Но ако опашката му била вирната, го проклинали и се мъчели да го убият. В случая вълкът се приема за житен дух, чиято оплождаща си ла е в опашката му.
Кучетата и вълкът се появяват като въплъщение на житния дух в жътвените обичаи. В някои части на Силезия например човекът, ожънал или вързал последния сноп, се нарича Пшеничено куче или Грахов мопс. Но идеята за Житното куче проличава най-ясно в жътвените обичаи в Североизточна Франция. Така за жътваря, който поради болест, умора или мързел не може или не желае да работи наравно с другите, говорят, че „Бялото куче е минало край него!“ „Негова е бялата кучка“, или „Бялата кучка го е ухапала“. Във Вогезките планини имат вместо Жътвен май Жътвено куче, а за човека, окосил последното сено или ожънал последната пшеница, се казва, че е „утрепал кучето“. Последният сноп в околностите на Лон-ле Суние (Юра) се нарича Кучката. Край Вердюн обикновеният израз за приключване на жътвата е „Готвят се да претрепят кучето“, докато в Епинал казват според културата „Ще трепем Пшениченото (Ръженото или Картофеното) куче“. В Лотарингия човекът, ожънал последното жито, убива Жътвеното куче. В Дукс (Тирол) човекът, нанесъл последния удар при вършитбата, е „пребил Кучето“, а в Анеберген, край Щаде, го наричат съобразно културата Житен, Ръжен или Пшеничен мопс.
Същото е и с вълка. Когато в Силезия жътварите се съберат около последното неожънато жито, се казва, че се готвят да „хванат вълка“. По различни места около Мекленбург, където поверието за Житния вълк има особена сила, всички се боят да ожънат последното жито, защото вълкът стоял в него и всеки жътвар се напъва колкото може да не е последен, а жените се боят да връзват последния сноп, защото „в него е вълкът“. Така че между жътвари и връзвачи има надпревара и никой не иска да е последен. А в Германия е сякаш обикновена фразата „вълкът се крие в последния сноп“. По някои места подвикват на жътваря: „Пази се от вълка“, или пък казват: „Той прогонва вълка от житото“. В Мекленбург обикновено викат на последното неожънато жито вълка, а за човека, който го ожъне, че е „хванал вълка“; животното пък описват като Ръжен, Пшеничен, Ечемичен и т.н. вълк, според конкретната земеделска култура. Онзи, който ожъне последното жито, сам се нарича вълка или Ръжения вълк, ако културата е ръж, а по много места около Мекленбург той трябва да играе роля — да се прави, че хапе другите жътвари или да вие като вълк. Последният сноп също се нарича вълка, или пък, в зависимост от културата, Ръжения, Овесения и т.н. вълк, а за жената, която го връзва, казват: „Ухапа я вълка“ „Падна й се вълка“, „Трябва да прибере вълка“ (от житото Освен това и нея самата наричат вълк, подвикват й „Ти с? вълка“ и тя трябва да носи това название цяла година. Случва се с оглед на културата, да я наричат Ръжен или Картофен вълк.