Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
И отново понякога се смята, че житният дух в образа на. бик бива умъртвен при вършитбата. Когато овършеят последния сноп в Оксер се провикват три пъти: „Трепем бика.“ В околностите на Бордо, където касапин коли вол на полето веднага след приключването на жътвата, казват за човека, нанесъл последния удар при вършитбата, „Той утрепа бика“. В Шамбери наричат последния сноп Младия вол и той служи за финал на надбягване, в което вземат участие всички жътвари. Когато нанесат последния удар при вършитбата, там казват: „Бикът е убит“, при което жътварят, ожънал последното жито на нивата, веднага коли истински вол. На вечерята вършачите ядат от месото на вола.
Вече видяхме как младият житен дух, който има за задача да вдъхне на посевите живот през следващата година, се ражда като Житно бебе на ожънатата нива. По същия начин във Вери предполагат, че младият житен дух се ражда на полето в образа на теле, защото когато някой от връзваните няма достатъчно въжета да върже всичкото жито и снопи, той бута настрана останалата пшеница и мучи като крава. Това означава: „Снопът роди теле“. Когато в Пюп де Дом онзи, който връзва снопите, не насмогва на жътваря пред него се казва: „Той (или тя) ражда теле“. При подобни обстоятелства в някои части на Прусия подвикват на жената: „Бикът идва“ и наподобяват мученето на бик. В тези случаи се приема, че жената е Житната крава, или с други думи, старият житен дух, докато въображаемото теле е Житното теле, т.е. младият житен дух. В някои части на Австралия виждат в никнещото жито митично теле (Munkalbchen). което закача децата, защото когато житото се полюлява на вятъра, казват: „Върти се кравата“. Явно, както забелязва Манхард, това теле напролет е същото животно, което смятат за умъртвено при жътвата.
8. Житният дух в образа на кон или кобила
Случва се житният дух да приеме образа на кон или кобила. Когато посевите се навеждат от вятъра, между Калв и Щутгарт казват: „Ей там тича кон“. В Болинген (близо до Радолфцел в Баден) наричат последния сноп Овесения жребец. При приключването на жътвата в Хърфордшър можете да се натъкнете на церемония, наречена „викане на кобилата“. Последното жито на нивата се връзва и застанали на известно разстояние от него, жътварите хвърлят сърповете си. Онзи, който успее да го пререже, „получава наградата сред овации и веселие“. След като вързаното жито е прерязано, жътварите викат три пъти високо: „Намерих я!“ Другите отвръщат три пъти: „Какво намери?“ — „Кобила! Кобила! Кобила!“ — „Чия е тя?“ (Пак три пъти). „На А. Б.“ — три пъти се повтаря името на стопанина. „Къде ще я изпратиш?“ „На В. Г.“ — друг стопанин, който още не е ожънал всичкото си жито. В този обичан житният дух в образа на кобила от стопанството, където всичкото жито е ожънато, се предава в друго, където все още има да се жъне и където, съвсем естествено, може да се предполага, че той ще се приюти. Стопанинът, който последен свърши да жъне и следователно няма на кого да изпрати кобилата, ще трябва да я гледа през цялата зима. Понякога присмехулното предлагане на кобилата на изоставащ съсед се приема не по-малко присмехулно и от самия него. Когато запитали един старец, той обяснил: „Докато вечеряхме, дойде човек с оглавник да я отведе.“ Някъде изпращали истинска кобила, но в стопанството, където правел нежеланото си посещение, ездачът бил посрещан доста грубо.
Идеята за житния дух в образа на кон е запазена много добре в околностите на Лил. Когато жътвар се умори от работа, там казват: „Има конска умора.“ Първият сноп се нарича Кръстът на коня, слага се на хармана върху кръст от чемшир и най-младият кон в стопанството трябва да стъпи, върху него. Жътварите танцуват около последните стебла жито с виковете: „Вижте какво е останало от коня“. Снопът, направен от тези последни стебла, се дава на най-младия кон в околността. Този кон, както отбелязва Манхард, е житният дух за следващата година, Житното конче, което, като яде последното ожънато жито, поема в себе си духа на стария Житен кон, както обикновено старият житен дух намира последно убежище в последния сноп. За човека, който овършава последния сноп, се казва, че „бие коня“.
9. Житният дух в образа на прасе (свиня или нерез)
Последното животинско превъплъщение на житния дух, на което ще се спрем, е прасето (свинята или нерезът). Когато вятърът раздвижи младото жито, в Тюрингия казват: „Нерезът препуска през житото.“ Естонците от о. Йозел64 наричат последния сноп Ръжен нерез, а човекът, на когото се случи, приветствуват с вика: „На гърба ти е Ръженият нерез!“ В отговор той поема песен, в която се моли за изобилие. При приключването на жътвата в Колервинкел, близо до Аусбург, последното жито се срязва стрък по стрък подред от жътварите. Който среже последния, „получава свинята“ и му се присмиват. А в други швабски села казват, че на човека, който е срязал последното жито, „му се е паднала свинята“ или е „получил Ръжената свиня“. В Болинген (близо до Радолфцел в Баден) наричат последния сноп Ръжената или Пшеничената свиня, в зависимост от културата, докато в Рьоренбах (Баден) на онзи, който донесе последния наръч за последния сноп, викат Житната или Ръжената свиня. Във Фридинген (Швабия) вършачът, нанесъл последния удар, наричат свиня — Ечемичена, Пшеничена или друга, в зависимост от засятата култура. В Онстметинген казват Свинята на човека, нанесъл последния удар при вършитбата. Често го омотават в сноп и го влачат с въже по земята. Изобщо в Швабия, който нанесе последния удар с млатилото, се нарича Свинята. Но той може да се освободи от тази незавидна чест, като пробута на някой съсед отличителния си белег — въжето от слама. За това той отива до съответната къща, хвърля въжето вътре и вика: „Ето, донесох ти свинята“. Всички обитатели се втурват след него и ако го хванат, го бият, затварят го за няколко часа в кочината и го заставят да си вземе обратно „свинята“. На много места в Горна Бавария въпросният човек трябва да „носи прасето“ — т.е. сламено чучело на прасе или просто сламени въжета. Отнася го в съседното стопанство, където вършитбата не е приключила и го хвърля на хармана. Ако вършачите го хванат, постъпват доста грубо с него — бият го, начернят или нацапват лицето му, хвърлят го в мръсотии, връзват на гърба му свинята и т.н., а ако свинята им занесе жена — отрязват й косата. На празничната вечеря или обед човекът, който е „носил прасето“, получава една или повече кнедли, направени във формата на прасе. Когато му сервират кнедлите, всички хора на масата викат „гуци-гуци“ — както са свикнали да викат на прасетата. Случва се след вечеря да начернят лицето на човека, който е „носил прасето“, да го сложат в каруца и да го разхождат из селото, а тълпата да го следва и да подвиква „гуци-гуци“, сякаш подвиква на свинете. Понякога, след като го влачат нагоре-надолу из селото, го хвърлят на купището.
64
Някогашно немско име на о. Сааремаа — сега в състава на Република Естония — Бел. NomaD