Златната клонка

Понякога приелият образа на бик или вол житен дух бива умъртвен на полето при приключване на жътвата. Когато се готвят да ожънат последните стебла, в Пуали (околностите на Дижон) развеждат из нивата накичен с панделки, цветя и житни класове вол. Следва го цяла тълпа танцуващи жътвари. После предрешен като дявол човек прерязва последните стебла и веднага коли вола. Част от месото на животното изяждат на тържествената вечеря, друга запазват осолено за първия ден от пролетната сеитба. Последната вечер от жътвата в Понт а Мусон, а и другаде, украсено с цветя и житни класове теле обикаля три пъти двора на стопанството, като го примамват, подкарват го с пръчки или стопанката го води вързано. Телето, избрано за тази церемония, е първото, което се е родило в стопанството през пролетта на същата година. Следват го жътварите с оръдията на своя труд. После пускат телето да бяга, жътварите го гонят и онзи, който успее да го хване, се нарича Кралят на телето. Най-сетне тържествено го заколват. В Люневил човекът, който играе ролята на касапин, е търговецът евреин от селото.

Случва се също житният дух да се крие сред ожънатото жито на хармана, за да се появи в образа на бик или крава при вършитбата. Така във Вурмлинген (Тюрингия) човекът, който нанася последния удар при вършитбата, се нарича Кравата, или по-скоро Ечемичената, Ръжената, Граховата крава или нещо подобно, в зависимост от културата. Омотават го целия в слама, на главата му слагат пръчки, наподобяващи рога и две момчета го отвеждат с въжета да пие вода на кладенеца. Докато вървят натам, той трябва да мучи като крава и дълго време след това го наричат Кравата. Когато дойде краят на вършитбата, в Обермедлинген (Швабия) всеки се старае да не нанесе последния удар. Онзи, на когото се случи, „му се пада Кравата“ — сламено чучело, облечено в стара дрипава фуста, качулка и чорапи. Връзват го на гърба му с въже от слама, намазват със сажди лицето му, и вързан с въжета от слама, го развеждат на градинска количка из селото. И тук се натъкваме на смесване на антропоморфния със зооморфния житен дух, което вече забелязахме в други обичаи. В кантона Шлафхаузен човекът, който овършее последното жито, се нарича Кравата, в кантона Тургау — Житния бик, а в кантона Цюрих — Вършитбената крава. В последния район го завиват в слама и го връзват на едно от дърветата в овощната градина. В Арад (Унгария)63 завиват човека, който нанесе последния удар при вършитбата, в слама и му слагат кравешка кожа с рогата. В Песниц (в околностите на Дрезден) се нарича Бика. Той трябва да направи сламено чучело и да го сложи пред прозореца на някой съсед, който не е приключил с вършитбата. Например в Хербрехтинген (Тюрингия) на хармана на стопанина, който остане последен да вършее, хвърлят чучело на одърпана стара жена. Хвърлящият вика: „Ето ви я кравата.“ Ако вършачите го хванат, задържат го през нощта и го наказват, като не му дават възможност да участвува в празничната вечеря. В последните няколко обичая отново се натъкваме на смесване на антропоморфния и зооморфния образ на житния дух.