Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Ще се радвам, ако ти е поолекнало — рече Стивън.
Вътрешната врата се отвори, и двамата се обърнаха.
На Ричард тя му се стори много хубава, чистичка с меката като на пеленаче косица и перлените нокти на краката — усмихваше се някак сериозно, като дете, натоварено с първата си задача. Беше неописуемо мила. И очарователна. Неговата малка Кити, за която той щеше да се грижи до гроб.
Според Стивън пък жената изглеждаше малко по-приемливо, отколкото когато бе мръсна: кльощава и грозновата, невзрачна и възглупава. Усмивката ли? Най-обикновена, донякъде сълзлива. Божичко, какви шеги си правеше съдбата! Да даде на това мижаво девойче единственото нещо на белия свят, което можеше да привлече Ричард Морган и да го задържи!
— Я си облечи риза, как ще ходиш така в августовския вятър на Сидни! — възкликна Стивън и метна една от ризите си на своя приятел. — Обущата ти, Кити, бяха много мръсни, наложи се да ги изгорим. Ще се помъча час по-скоро да ти намеря нови, но сега, искаш, не искаш, ще те занесем на ръце до къщата на Ричард.
— Не може ли да остана тук? — попита тя.
— Тук има само хамаци, пък и нищо чудно да ми дойдат гости. Готова ли си?
След като излязоха, той подаде ръка на Ричард, който я хвана: направиха столче. Кити скочи на него и обгърна с едната ръка врата на Ричард, а с другата — Стивън. Хванали в свободните си ръце борини, двамата я понесоха нагоре по дола, минаха покрай яза на Кинг и вира зад него и излязоха в края на гората, където се беше сгушила къщата на Ричард.
Огънят в огнището гореше, отстрани бяха струпани дърва. Стивън изкозирува шеговито на своя приятел, поклони се доземи на Кити и ги остави сами. Имаше да свърши някои неща вкъщи, пък и каторжниците, които наглеждаше, започваха работа призори. Всъщност не! Той си спомни, че утре е неделя.
Ричард отнесе Кити до нужника, да не би да си нарани нежните крачета по каменистата пътека, после я върна.
— Ако пак искаш да отидеш нощес, събуди ме — рече й и я сложи да си легне в пухените завивки.
— А ти къде ще спиш? — попита жената.
— На пода.
Тя понечи да каже нещо, ала сънят бе по-силен от нея и я повали — Ричард знаеше, че няма звук или движение, които да я събудят. Затова смъкна дрехите, напъха ги в кофата и ги изнесе навън, сетне отиде до вира и се изкъпа хубавичко, ако случайно по него има въшки, да паднат. Стана му студено, той се разтрепери и се върна да се постопли на огъня, сложи си чифт стари панталони, постла си платното от „Сириус“ на пода и се излегна, до немай-къде доволен. Затвори очи и на мига потъна в сън.
Събуди се призори — кукуригаше петелът на Джон Лоръл. Огънят се бе превърнал в жарава, Ричард обаче наслага подпалки, които бързо се разгоряха, сетне огледа съдържанието на долапа, оскъдно, както във всички долапи на остров Норфолк. Тепърва предстоеше да разтоварят храната, пристигнала с кораба. Както обикновено, най-напред бяха свалили рома и дрехите, двете най-ненужни според Ричард неща. Все пак му се намираше самун кукурузен хляб, в който Арън Дейвис все пак бе добавил кривачка от безценната пшеница, та да става за ядене, а градината беше пълна с какви ли не вкуснотии: зеле, карфиол, кресон долу при потока, зелен фасул, а също с магданоз и марули, които растяха през цялата година.
Зазори се, грейна слънце. Ричард отиде при леглото и погледна Кити, която не се беше и помръднала. Лежеше по гръб с преправената мъжка риза, която Оливия им беше дала, ръцете и гърдите й се показваха изпод завивката. Сега, когато клепките й бяха склопени, Ричард можеше да я разгледа по-спокойно, отколкото когато тя го гледаше с очите на Уилям Хенри. Права руса коса, която трудно ще наречеш златиста, светли вежди и мигли, бяла кожа с едва доловима руменина, от което Ричард предположи, че момичето не е излизало много често на палубата, възголям сплескан нос, розова устица като на Мери, издадена брадичка и дълго тънко вратле, красиви длани със стесняващи се към ноктите пръсти.
Майор Рос отслужваше службата точно в осем и подобно на Кинг (който обаче ставаше по-късно), не допускаше отсъствия — налагаше се Ричард да тръгва, макар че Кити още не беше вписана в регистрите на острова и никой нямаше да забележи, че я няма. Ричард не можеше да допусне Лизи Лок да види момичето, без да е подготвена. Затова отиде да се окъпе на потока, облече единствения старателно пазен официален брич, сложи си чорапи, сетрето и сюртука, триъгълната шапка, единия от двата останали му чифта обуща. Кити спеше непробудно. Ричард се подвоуми дали да не й остави бележка, после обаче отсъди, че тя надали знае да чете и пише. Накрая тръгна с надеждата, че до час и половина, когато щеше да се прибере, момичето няма да се е събудило.