Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Как е Кити? — попита Стивън, като дойде при него.
— Спи.
— Днес следобед Джони ще ти донесе второ легло, но се опасявам, че ще се наложи да напълниш със слама дюшека и възглавницата.
— Много съм ти признателен.
Той подсвирна на Мактавиш, който беше избягал от непознатата — беше изхвърчал като стрела от къщата още преди тя да го е видяла.
— Ще се опитам да ти осигуря допълнително и храна, но това вероятно ще стане най-рано утре. Ключовете вече не са у драгия Ралфи, взел ги е онзи негодник Фриман, който цепи косъма на две.
— Знам. Е, да вървя.
Стивън го потупа с обич по рамото.
— Приличаш на дърта квачка, Ричард.
— Какво да правя, имам си пиленце — отвърна Морган. — Хайде, Мактавиш!
Тая заран кучето явно бе променило отношението си, понеже влетя като фурия през вратата и се метна на леглото на Ричард, където прокара езиче по ръката на Кити, отпусната върху възглавниците. Стресната, Кити се събуди, погледна косматата муцунка на кучето и се усмихна.
— Това е Мактавиш — представи го Ричард и си махна шапката. — Добре ли си, Кити?
— Много добре — рече момичето и седна. — Толкова късно ли е? Гледам, вече си излизал.
— Бях на църковната служба — обясни той. — Ставай от леглото, ще те занеса до банята. Там земята е мека, няма да си нараниш краката. Утре сигурно вече ще имаш обуща.
Тя отиде до нужника, сетне последва Ричард до вирчето в гората, където той беше оставил сапун и кърпа.
— Водата е студена, но веднъж да се топнеш, и ще ти стане приятно. Вирът прилича на римска къпалня — достатъчно дълбок е, за да се потопиш, но не и да се удавиш. Щом се окъпеш, ела в къщата, ще ти сложа да закусиш — каквото дал Господ! По-късно госпожа Лукас ще намине да види от какво имаш нужда, макар че, мен ако питаш, ще се наложи да се задоволиш със затворнически дрехи и ужасни обуща — хич и не разчитай на токове и катарами. Хубави неща ли имаше във вързопа?
— А, не, само дрипи. — Тя се поколеба. — Нали снощи се къпах? Налага ли се да го правя пак?
Тъкмо сега му беше времето да си изяснят някои неща. Ричард я погледна строго.
— Тук климатът не е като в Англия, мястото не е като в Англия. Ще работиш на нивата, ще се грижиш за свинята, ще й кълцаш ярма с брадвичката, ще й носиш мамули от плевнята. Ще плувваш в пот, точно като мен. Затова и всяка вечер след работа ще се къпеш. Днес ще се окъпеш два пъти, за да смъкнеш мръсотията на „Сюрприз“ от себе си и най-вече от косата. Ако искаш да живееш в къщата ми, държа да бъдеш чиста като нея и мен.
Кити пребледня.
— Но тук е открито! Ами ако ме видят?
— Никой не смее да влиза в моите владения, а това тук са моите владения. С мен шега не бива.
После я остави — беше му мъчно, че е бил толкова строг с нея, но държеше тя още отсега да е наясно с правилата.
Вирът беше с улейче, водещо към потока, заприщен с дъсчен бент, друго улейче, и то заприщено, се спускаше към лехите със зеленчуци. Кити не проумяваше защо е направено всичко това, но не защото бе недосетлива и глупава, а защото бе живяла в един твърде затворен свят.
След като узна правилата и разбра, че Ричард не е от хората, които ще търпят неподчинение, Кити смъкна ризата и скочи във вира, да не би някой да я види от шубрака. Настръхна цялата, толкова студено й беше, после обаче свикна и й стана много приятно, че се е потопила чак до шията във водата. Можеше са си топне главата, за да махне всичкия сапун по косата си, да се измие хубаво под мишниците и между краката. Сетне се реса дълго със ситния гребен, от болката чак й избиха сълзи, но накрая косата й беше съвсем чиста.
Не беше трудно да излезе от вира — на дъното имаше камък, който служеше за стъпало. Всичко наоколо беше застлано с кресон и докато се сушеше, краката й нямаше да се изцапат, а кърпата бе голяма и я прикриваше. После си облече ризата и затворническата дреха, дадена от госпожа Лукас, която, както и всички останали тук, вече две и половина години живееше накрай света.