Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Ръсел кимна.
— Така каза Крийд. Били са трима. Единият много едър.
Рой погледна първо единия, после другия и каза:
— Клинт не е дребен.
— Не, не е. — Кунео стрелна с поглед партньора си и пак се обърна към Рой. — А този Ранди? Приятелят на Клинт. И той ли е в играта с Холидей?
— Всичките са от един дол дренки. Отрепки — отвърна Рой.
— Дали Крийд ще разпознае Тери? — попита Кунео.
— Разбира се, от пръв поглед.
— Чудя се дали ще го идентифицира като човека, който е стрелял. Дали ще го разпознае сред други в редица?
— Струва си да проверим — отбеляза Ръсел.
— Много скоро ще разберем — каза Рой и си погледна часовника. — Ще бъде в района си след десет минути. В момента трябва да е в централата да се регистрира за дежурството. Ако искате да дойдете, аз също отивам дотам да сдам смяната. На четири пресечки е.
Мат Крийд наистина бе в централата и се подписваше, за да поеме нощното си дежурство за Специалния патрул. Той поздрави механично Рой, после хвърли поглед към двамата мъже с него и веднага ги разпозна. Заговори първо на Рой:
— А, пак за Силвърман, нали? — После се обърна към Кунео: — Е, успяхте ли да се доберете до нещо?
— Имаме предвид това-онова. Рой казва, че може би познаваш Клинт Тери.
Крийд вдигна въпросително вежди и Рой му обясни:
— Барманът в „Ноев ковчег“?
— А, да. Зная го. Защо? — попита Крийд.
— Снощи каза, че стрелецът е бил едър мъж. Тери е едър.
Изражението на Крийд отрази значението на този факт:
— Мислите, че той е убил Силвърман?
— Не знаем — отвърна Ръсел. — Проучваме тази възможност. Да си мяркал Тери предната нощ в „Ноев ковчег“, докато си обикалял района си?
Крийд поклати глава:
— Изобщо не съм надниквал вътре. Те вече не са ни клиенти.
— Но си минал край бара, нали? — попита Кунео. — Може би пет минути преди да стигнеш до магазина на Силвърман. Спомняш ли си дали беше отворено?
Младият се опита да си спомни, но накрая сви рамене, а по лицето му се изписа обезсърчение:
— Вратата е затворена, а прозорците са заковани. Ако е било отворено, вътре не се е вихрело парти, но това е всичко, което мога да ви кажа. Не видях някой да излиза или да влиза, но не мога да твърдя, че съм гледал внимателно. — Той срещна погледа на Кунео и попита. — Наистина ли мислите, че може да е бил Тери?
— Ти си преследвал извършителя. Надявахме се ти да ни кажеш.
— Каза, че стрелецът е бил едър — добави Ръсел. — Колкото Тери ли?
Крийд затвори очи за момент.
— Може би, но всичко стана много бързо и беше тъмно. Освен това се бях попикал от страх. Не мисля, че ще го разпозная сред други хора, ако това имате предвид.
И двамата инспектори останаха разочаровани и им пролича. Кунео обаче се върна на въпроса.
— Добре, но и не би го елиминирал, нали така?
— Не. Може и той да е бил.
— А така — каза Кунео.
— Но кои са останалите двама? — попита Крийд. — Сигурно си мислите за Ранди Уилс и Джон Холидей.
Кунео започна да издава странен цъкащ звук и заяви:
— Сега го мисля повече от преди. Какво те накара да се сетиш за тях?
— Често се движат заедно. Виждал съм ги да се мотаят наоколо.
— Холидей е играл покер у Силвърман — каза Ръсел.
Рой Панос кимаше начумерено:
— Загубил е шест хилядарки.
Кунео продължаваше с цъкането.
— Да си забелязал нещо у другите двама, което да изключва възможността да са те? Холидей и Уилс.
— Не. Но те не спряха да си поговорим. Може да са които и да е.
— Но може да са и тези двамата. Прав ли съм? — Кунео не искаше да изгуби нишката.
— Да, разбира се.
Цъкането спря.
— Добре тогава.
Дизмъс Харди слушаше по високоговорителя в кабинета си гласа на жена си и си записваше какво би могъл да купи от магазина на връщане от работа, ако иска да се представи като идеалния съпруг и да й спести разкарването. Обикновено пазаруваше тя. „Сейфуей“ бе само на две пресечки. Но сега, в дъжда, щеше да й се наложи да вземе колата и да търси ново място да паркира, което вероятно щеше да се окаже по-далеч от къщата им, отколкото бе магазинът.
— Не вероятно, а със сигурност — каза Харди. — Играя танца на победата всеки път, когато се добера по-близо от „Сейфуей“. Така че казвай списъка.