Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Сега бе на трийсет — закоравял престъпник, отлежал четирите си години във Фолсъм. Бе имал на разположение шестнайсет месеца, през които да се адаптира отново към живота извън решетките, и определено навън му бе харесало много повече. Имаше си партньор, когото обичаше, и не се нуждаеше от нищо повече. Работата като барман бе най-доброто, на което можеше да се надява, и той не искаше да я загуби.
Ченгетата най-сетне се добраха до едно свободно място на бара.
Тери почисти плота с хавлиена кърпа и сложи няколко подложки за чаши. Както винаги, когато говореше със служители на реда, стомахът му се разтуптя под ребрата, но той се постара да не му обръща внимание и пусна една усмивка.
— Привет, Рой. Какво ще желаете, господа?
Значките, безизразните делови лица — едното черно, другото бяло. Инспектори от „Убийства“.
— Търсим Джон Холидей. Знаеш ли къде е? — попита чернокожият.
— Не, сър. Не съм го виждал. Днес не се е мяркал.
— Кога за последен път си го виждал? — попита белият. Той бе взел своята подложка за чаши, държеше я в едната си ръка, а с пръстите на другата потропваше върху нея.
— Вчера, май. Когато отворихме. За какво ви е?
Рой Панос се наведе напред и облегна лакти на бара.
— Хайде да видим дали ще познаеш, Клинт. Ще ти задам гатанка. От какво, мислиш, се интересуват инспекторите от „Убийства“?
Тери си избърса ръцете в хавлиената кърпа и обходи с поглед бара. На дузина от двайсетте високи столчета имаше клиенти, а никой не проявяваше желание да му се допълни чашата.
— Нервен ли си, Клинт? — Беше пак белият, който не спираше да барабани по скапаната подложка. Изглеждаше доста напрегнат, може би самият той бе нервен.
— Не. — Клинт прокара кърпата по долния плот. — Просто работя.
— А, това беше другото — каза черният. — Надявахме се да ни отделиш минута, може би да отидем в офиса. Предполагам, че някъде отзад има стаичка.
— Да, но както вече казах… Искам да кажа, погледнете — каза той и посочи неопределено с ръка наоколо.
Белият тежко въздъхна и най-сетне върна подложката на мястото й.
— Значи не искаш да поговориш с нас?
Тери не успя добре да прикрие тревогата и страха в гласа си.
— Не исках да кажа това. Нали и сега си говорим. Какво ви интересува?
— Той иска да ни помогне, Дан — каза черното ченге. — Можем да кажем на надзорника му, че е готов да ни сътрудничи.
— Умен отговор — каза ченгето на име Дан с тон, който бе едновременно шеговит и неочаквано заплашителен. — Особено за бивш затворник. Вече съм убеден, че в крайна сметка затворите си вършат добре работата. — Дан не изпускаше от поглед партньора си. — Попитай го къде е бил снощи.
— Снощи? Тук бях. От шест до два.
— Дори не го бях попитал още — рече черният. — Виждаш ли? Доброволно си пее всичко. Господин Съдействие.
— Да — отвърна Дан, — но забеляза ли, че знае точно кое време ни интересува. После се обърна към Тери: — Какво ще кажеш по този въпрос, Клинт?
— Не ви разбирам. Попитахте къде съм бил снощи и ви казах. Бях тук.
— Значи не би могъл да бъдеш у Силвърман? — Зъбите на Дан просветнаха. — Чу ли за това?
Тери усети как капчици пот покриват челото му.
— Да, чух. Но май е била някаква банда.
— Не. Само трима са били — Дан му се усмихна. — Обаче нека се уточним. Ти не знаеше за какво сме дошли, нали? Дори когато разбра, че сме от „Убийства“. Но знаеше за Силвърман.
— Просто не направих връзката. И не може да е бил Джон. — Тери поклати глава и пак обърса долния плот. — Джон не би направил подобно нещо.
— Същия Джон Холидей, който е бил арестуван предната година, за него ли става въпрос? — попита Дан.
— Онова беше друго. А и той се отърва. Освен това няма нищо общо с насилие. Джон не би извършил нищо жестоко.
— Всъщност — намеси се черното ченге, — много е интересно, че пак заговори за Джон и спомена за жестокост, понеже ние не мислим, че той е убиецът. Той е мозъкът, това дочухме. Мозък с колосана якичка, която е отлетяла към южните страни.