Първият закон

— Да познавате някой от отдела за борба с порока, който има желание да се пребори с това? — попита Панос. — При положение, че много от тях играят. Както и да е, оказа се, че Ник познава всички, които са играли в сряда. Пет са, с него — шест. Което означава, че това е вашият щастлив ден.

Кунео спря да барабани.

— Как така?

Панос отпи от кафето.

— Просто няма да се наложи да разговаряте с всички.

Ръсел се премести напред към ръба на дивана.

— И как по-точно ще избегнем това?

— Започнете с Джон Холидей. Чували ли сте за него?

Кунео вдигна глава.

— Не и след Тумстоун. Чух, че е починал. — После добави: — Защо трябва да сме го чували?

— Имаше проблеми с правосъдието преди няколко години. Писаха по вестниците.

— Какво е направил? — попита Ръсел.

— Имаше аптека, „Холидей Дръгс“. Това нещо да ви подсеща?

Кунео погледна въпросително към Ръсел, после вдигна рамене:

— Не. И по-нататък?

— Стана му навик да изпълнява рецепти без много-много да се интересува дали са подписани от лекар, или не. Когато го надушиха, бяха записали на видеокасета хора, които си попълвали рецептите направо на тезгяха пред него.

— Кога точно е било това? Струва ми се, че ми е попадало нещо на тази тема — каза Ръсел.

Панос се замисли за кратко.

— Преди година, година и половина.

— Не е ли още в затвора? — попита Кунео.

— Изобщо не е ходил в затвора. Намери си мастит адвокат, който сключи извънсъдебно споразумение с прокуратурата, и обвинението бе сведено до нарушаване на професионалната етика. Осъдиха го на няколко часа общественополезен труд и му отнеха лиценза. Това е всичко. На практика се измъкна.

Кунео пак раздвижи пръсти. Увертюрата към „Вилхелм Тел“ — та да дум, та да дум, та да дум-дум дум.

— Мислите, че Холидей е стрелял?

— Казвам само, че можете да си спестите неприятности, ако поговорите първо с него. Ако успеете да го намерите трезвен. — Панос пак сръбна от кафето. — Брат ми Рой работи сега в Трийсет и втори. Може би ще ви бъде полезен.

— Вие продължавате да сте самата услужливост.

Ако Кунео целеше да раздразни Панос, опитът му се оказа безуспешен. Шефът на Специалния патрул не се обиди, само разпери ръце с дланите нагоре.

— Харесвах Сам Силвърман, инспекторе. Много го харесвах. Казвам ви просто, че с удоволствие ще ви предоставя всичко, което би ви помогнало да откриете убиеца. Ако не желаете, ваша воля.

— Как би могъл да ни помогне брат ви? — попита Ръсел.

— Рой ли? Той е помощник-патрул като Крийд снощи. Работи в района, познава играчите.

— Играчите на покер? — поинтересува се Ръсел.

— И тях. Но аз говорех по-общо. За цялата мрежа.

— Винаги ли е в Трийсет и втори?

Панос кимна към Кунео.

— Предимно. Харесва оживлението. Може да ви спести някои неприятности, това е. Знае къде да намерите Холидей, без да обикаляте много-много.