Първият закон

— Той спомена ли сума?

— Не беше многословен.

— Но?

— Но ще ни предложи да променим иска и Панос да отговаря само за небрежност, а не за умишлено правонарушение. Тогава застрахователната компания ще е длъжна да възмезди щетите, които ние ще нанесем.

— Че защо пък да правим това? За да им помогнем да се измъкнат?

— Искаше да разговаряме за това преди изслушването на свидетели. Предполагам, че той ще предложи да хвърли вината върху общината, да ни даде точни данни за полицейското управление и за неговата престъпна небрежност по отношение на контрола на служителите в Специалните патрули, което ще налее вода в нашата мелница, а в замяна той ще получи застрахователно покритие на това, което ни бъде присъдено.

— Ама че долнопробно!

— Да. Но не е глупаво. Ако ние бяхме също толкова долнопробни, това щеше да е един много добър трик.

— Нека обаче ние да не бъдем долнопробни. Ти какво ще кажеш?

— Съгласен. Но това все пак не е лоша стратегия. И ще бъде още по-добра, ако той смята да предложи споразумение директно на нас за, да речем, по четвърт милион на всеки ищец, което прави три и половина общо, една трета от които за мен и теб, а всичко плаща застрахователна компания. Панос излиза от цялата работа, ухаещ на трендафил, а ние — с пълни джобове. Общината е самозастрахована, така че разноските й са покрити. Всички печелят.

Харди хареса схемата, но поклати глава:

— Аз обаче не мисля така. Неговите застрахователи трябва да се съгласят, само че защо да го правят?

— Може би самият Панос има парите. В брой.

— А това далеч няма да означава, че ще ухае на трендафил. Ще бъде на загуба с повече от три милиона.

— Но поне ще остане в бизнеса. Договаряме се, подписваме декларации за поверителност, той си вдига таксите и пак е на печалба.

Харди мрачно кимна:

— Толкова е красиво, че чак ми се доплаква. И всичко, което ще трябва да направим, е да променим по някоя дума тук-таме?

— Да.

— Точно както от „виновен“ до „невинен“. Една дума. — За миг Харди се почуди дали всъщност Фрийман не обмисля предложение, което Крол в действителност никога не бе изричал и което може би дори не му бе минавало през ума. — Изкушава ли те? — попита той.

Фрийман разплиска виното, навря нос в чашата, измъкна го и кимна:

— Естествено. Нямаше да представлява никаква етична дилема, ако не ме изкушаваше. Но делото е наполовина твое и аз съм длъжен да призная, че според мен това е една стабилна, прагматична и недотам незаконна стратегия. Ако не я използваме, ще ни бъде далеч по-трудно да спечелим.