Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
— Да — съгласи се Дан и се намеси, без да даде възможност на Тери да осмисли чутото. — В действителност най-надеждният ни свидетел е един от колегите на Рой, който снощи е патрулирал в участъка. Как се казваше той, Рой?
Панос явно се наслаждаваше на всеки миг от разговора.
— Мат Крийд. Помниш го, нали, Клинт?
Той кимна.
— Преди барът ни беше клиент — обясни Рой.
Дан кимна, очевидно очарован от този урок по история, и каза:
— Мат твърди, че най-едрият от тримата е стрелял по Сам. Той е излязъл последен. Бил е едър като ръгбист.
Тери се облегна на долния плот. Краката му изневеряваха.
— Бях тук — рече той.
— Харесвам последователните сюжети — обяви щастливо Дан на другарите си. — Повтаря го за трети път, забелязахте ли, момчета? Никакво колебание. А това винаги е знак, че човекът казва истината.
Изведнъж той започна да си подсвирква основната тема на „Мостът на река Куай“. После спря по средата.
— Кой беше на работа преди шест?
Един от клиентите удари чашата си по бара.
— Барман! Спиш ли? Искам още едно!
През следващите няколко минути Тери изпълняваше поръчки и най-сетне успя да се върне при ченгетата, които не бяха помръднали от местата си.
— Знаеш ли, поразмислих. Бих искал чаша вода — каза Дан, а после, докато Тери я пълнеше, добави: — Та кой беше на работа до шест?
— Нали ви казах! Споменах, че Джон отвори заведението.
— Значи бе тук, когато ти пое смяната?
— Да, за няколко минути. Имаше среща.
— Среща? С кого?
— Не зная. Питайте него.
— Ще го питам, когато го видя. — Дан отпи от водата и изкара още няколко тона от „Река Куай“. Разпитът бе започнал и трябваше да продължи с пълна пара. — И Ранди ли беше тук?
Тери изгледа злобно Рой.
— Какво ви е надрънкал този?
— Нищо. Само че с Ранди сте неразделни. Че все сте заедно.
— Точно така.
— Май зае отбранителна позиция.
— Не е вярно. Просто Ранди няма нищо общо с това.
— С кое?
— С това, за което говорим. Силвърман.
— Не съм споменавал Силвърман. Попитах дали Ранди е бил тук снощи.
— Той няма нищо общо.
— За разлика от теб и Холидей?
— Не, не исках да кажа това. — Тери прокара ръка през косата си. — Слушайте, каквото и да е станало, не е бил Ранди.
— Той тук ли беше? — Младият бял мъж отново се наведе напред и се нахвърли върху него: — Не бъди глупак, Клинт. Ако Ранди е бил тук, той е твоето алиби. Помисли си за това.
— Вече ви казах, че беше тук.
— В действителност не си. Но сега го казваш.
Тери кимна:
— Бяхме сами тук, след като Джон излезе за час-два. Нямаше много хора, беше мудна нощ.
Дан се облегна назад толкова бързо, колкото се бе привел напред, усмихна се победоносно и разпери ръце.
— Така! Прекрасно! Точно от това имахме нужда. Ти, Ранди и Холидей тук, в шест вчера вечерта. Не беше чак толкова трудно, нали?
— Ранди живее с теб, нали? — включи се в играта черното ченге. — Дали си е вкъщи сега? Би ли могъл да ни дадеш адреса?
Когато излязоха от „Ноев ковчег“, двамата инспектори се спряха на тротоара отпред. Рой Панос бе отишъл до тоалетната и те го чакаха да излезе.
— Рой ми харесва — каза Кунео. — Брат му беше прав. Познава играчите.
Ръсел кимна назад към бара.
— Мислиш ли, че Тери е част от играта?
— Едно ще ти кажа — Рой мисли, че е.
— Би било прекалено лесно, нали? Първият човек, с когото говорим.
Кунео вдигна рамене.
— Чувал съм, че се случва.
— Обикновено не на нас.
Ухилване.
— Може би не още. Винаги има първи път. — Вратата на бара се отвори. — Е, Рой, мина чудесно. Благодаря.
— За мен беше удоволствие. Беше страхотно да ви наблюдавам как работите. Още минута и щеше да се разплаче.
— Изглеждаше малко нервен — рече Кунео.
— И аз щях да бъда.
— Защо, Рой? Мислиш, че той го е направил? Тери? — попита Ръсел.
Рой изчака секунда.
— Не споменахте ли, че стрелецът е бил едър мъж? Не го казахте само, за да го сплашите, нали?