Опасно за живота

— Добре, артисте, до скоро, аз изчезвам — разсмя се Турецки. — Чакай ме след няколко часа. Ако, разбира се, самолетът не закъснее.

— Поздрави на Ирина — извика след него Грязнов.

Самолетът не закъсня. Турецки стоеше сред тълпата посрещачи и нетърпеливо надзърташе над главите на хората. Най-накрая в потока пътници от полета София-Москва той видя своите момичета. Ирина, стройна, почерняла, със светли бермуди, бяла тениска и кожено яке, водеше за ръка Ниночка, също облечена в нещо ярко. Ирина видя мъжа си и като засия радостно, му махна и посочи главата на семейството на дъщеря си. Ниночка веднага размаха ръка, в която стискаше мъничка чантичка. Те почти се затичаха един към друг, като си пробиваха път през тълпата.

— Е, здравейте, мили мои. — Саша грабна в прегръдката си крехките, почернели, ухаещи на море и на слънце фигурки.

— Тате, виж какво имам! — радостно крещеше Нинка, като буташе в лицето му обшитата си с бисери чантичка.

— Страхотна е — похвали я Турецки, като се отдели от жена си. — Е, разказвайте, как прекарахте? Починахте ли си добре, как беше времето? Хареса ли ви Слънчов бряг? — разпитваше той, докато чакаха багажа, и все им се любуваше колко са свежи и почернели. „Красиви са ми те — гордо си помисли Турецки, — колко ми липсваха!“

— Починахме си страхотно — усмихна се Ирина и отметна на раменете си още по-изсветлялата си коса. — Първо на първо, казва се Слънчев бряг, те така му викат. Случихме и на време, макар че преди да отидем, минал някакъв циклон и имало буря, но ние не го заварихме. Живеехме почти на брега на морето, в хубав хотел…

Докато разказваше, тя ту помръдваше рамене, ту оправяше косата си, с една дума, безпощадно съблазняваше мъжа си. „Знае си, че е хубава, дяволицата“ — мислеше Турецки, докато се любуваше на жена си.

— Нинка, на теб поне домъчня ли ти за мен? — вдигна той на ръце дъщеря си в изблик на чувства.

Чедото хитро замижа и отрицателно поклати глава.

— Как така? — изуми се баща й.

— Това на български значи „да“! — радостно се разсмя Нинка.