![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
— Отивам да потичам! — извика той на път към вратата.
Че тичаше по Серпентината, опасана от дървета. В ушите му отекваше ритъмът на града — местните жреци, призоваващи през рогове от бикове от върховете на кулите на храмовете си, виковете на безскрупулните амбулантни търговци, тъжните песни на робите, които се трудеха. Хората се обръщаха подире му или пък се отдръпваха от пътя му, заинтригувани от гледката на сам мъж, тичащ по улиците. Кожата му се покри с пот и капки дъжд. С всяка следваща стъпка той усещаше как главата му се прочиства от натрапчивите мисли, завладели съзнанието му напоследък, и как получава прояснението, от което толкова се нуждае. Че се промушваше покрай каруците и тълпите. Усещаше краката си леки и се чувстваше свободен.
Обичайният му маршрут минаваше по улиците на изток от апартамента му — район, разкрасен от зеленината на парковете. Той зави наляво при театъра „Гети“ и пое по булеварда покрай Градините за давене. Виждаше пищната зеленина на дърветата и храстите през процепите на желязната решетка, която силно контрастираше с червените роби на поклонниците, пръснати сред тях. На улицата погледът му беше привлечен от големите колкото сгради портрети на Светия матриарх и по-малките табели на нови ресторанти, строящи се жилища, марки алкохол и храни. Опита се да не обръща внимание на елементарните им послания, но изображенията им минаваха покрай него и независимо от желанието му, оставяха своя отпечатък с усмихнатите си белозъби лица, излъчващи щастие и благоденствие.
Улицата на радостта се намираше в края на булеварда и до нея беше Храмът на чувстващите, където служеше майка му. Напоследък Че я избягваше и не можеше да се насили да я посети. Не искаше да си спомня какво е мястото й в живота му, нито каква е ролята й в ордена. Като видя кулата на Храма на чувстващите да се издига пред него, с червените знамена, които днес бяха вдигнати високо, за да покажат, че мястото отново е отворено и работи, настроението му започна да се разваля.
Той зави, преди да стигне до Улицата на радостта, и влезе в Градините за давене.
Пое по една права павирана пътека между окосените морави. В най-горещите летни дни понякога тичаше в тези градини с проблясващи басейни и пречупени сенки, за да избяга от лепкавата горещина на улиците от другата страна. Днес обаче видя, че е направил грешка с идването си тук, защото поклонниците се давеха не на шега.
Че затича между каменните басейни с коленичили около тях поклонници, потопили главите си дълбоко във водата. На повърхността от време на време излизаха мехурчета и някои размахваха неконтролируемо ръце, докато се опитваха да държат главите си потопени. По-фанатичните бяха вързали ръцете си отзад с кожени ремъци. Той заобикаляше служителите на Селарус. Жреците се бяха надвесили над проснатите фигури и изкарваха водата от дробовете им, правеха дишане уста в уста или им удряха шамари, за да ги съживят. Двама от тях носеха безжизнена фигура.
Че се затича още по-бързо. Задъхваше се от усилието. Отпред се бяха насъбрали танцуващи поклонници. Бяха толкова нагъсто, че той не виждаше как може да мине между тях. Нямаше обаче намерение да спира.
Наведе глава с дивашка усмивка и се втурна сред тълпата с все сила, изблъсквайки мъжете и жените встрани от пътя си. Като побеснял бик той си проби път през струпването от поклонници. Някои от тях изпопадаха на земята, други хукнаха да го преследват с гневни викове.
Излезе от тълпата, мъчейки се да си поеме въздух. Веждите му бяха мокри и когато ги опипа, пръстите му се оказаха целите червени.
Продължи нататък. Дъждът нежно изми кръвта от него и вкусът й се смеси с вкуса на кралското мляко в устата му.
Когато се върна, осъзна, че е забравил да вземе със себе си каквито и да е пари, за да влезе обратно в сградата. Изруга и напразно задърпа вратата, но в този момент тя се отвори, един от съседите му излезе и Че се вмъкна вътре.
Затича се нагоре по стълбите и влезе в апартамента си. Мустакана тъкмо минаваше през стаята и му хвърли намръщен поглед със зачервено лице. Зад нея се чуваше свирене.
— Точно навреме — отбеляза той, докато минаваше покрай жената и сваляше дрехите си на път към банята и източника на пронизителния звук.
Мустакана се завтече да го изпревари. Когато той влезе в изпълнената с пара баня, тя вече спираше газовия пламък под огромния меден казан, затворен плътно с капак. Струйка пара излизаше от свирката върху капака, която бързо замлъкна, когато Мустакана отвори крана близо до дъното на казана, за да пусне гореща вода в покритата с плочки вана на пода.