Вълкът през зимата [bg]

Единственото необичайно нещо в неговия случай беше, че патологът не бе открил никакви следи от дрога или алкохол в организма му. Бил е чист и трезвен, когато е умрял. Това бе дребна подробност, но въпреки това заслужаваше да ѝ се обърне внимание. Хората, които решават да сложат край на живота си, често имат нужда от помощ за последната стъпка. Те или преминават към осъществяването на своето намерение да се самоубият, като намират нещо, което да ги успокоява в тези последни часове и минути, или се настройват на нужната вълна с помощта на алкохол или дрога, които задействат механизма. Не е лесно да се самоубиеш. Нито пък е безболезнено, каквото и да се казва в онази песен. Джуд сигурно е разбрал това, докато е ритал въздуха от края на въжето. Не зная колко би помогнал алкохолът при подобни обстоятелства, но едва ли би влошил допълнително положението.

Честно казано, след погребението допуснах Джуд да се изтрие от паметта ми. Иска ми се да можех да кажа, че съм бил по-добър от всички останали, но не бях. Той не бе важен. Вече си беше отишъл.

Лукас Морланд спря пред дома на Хейли Кониър на „Грифин Роуд“. Не беше най-голямата къща в Проспъръс, съвсем не, но бе една от най-старите и бидейки частично изградена от камък, вдъхваше известен респект. По-голямата част от нея бе от края на осемнайсети век и навярно можеше съвсем заслужено да бъде вписана в Националния регистър на историческите забележителности, но нито поколенията Ко-ниъровци, нито гражданите на Проспъръс бяха сметнали за уместно да направят това предложение. Градът не се нуждаеше от подобно внимание. И без това старата черква създаваше достатъчно проблеми. Пък и къщата на семейство Кониър не биеше много на очи с разположението и архитектурата си и не будеше интересни исторически асоциации. Просто бе стара, или стара поне по стандартите на щата. Най-изтъкнатите граждани на Проспъръс, наясно със своя произход и много по-старата си история оттатък в Англия, имаха доста по-нюансирана позиция по тези въпроси.

Комбито „Кънтри Скуайър“ на Хейли Кониър бе на алеята. По бронята сякаш бяха налепени още повече стикери, отколкото Морланд си спомняше: Обама/Байдън; протестна значка „Не“ на мазута по плажовете на Мейн“; „Мейн подкрепя правата на гейовете“ над флаг в цветове на дъгата; и напомняне, че шейсет и един процента от електората не бяха гласували за настоящия губернатор на щата. („Сърди се на демократите в щата, помисли си Морланд: бъди сигурна, че те могат да разделят своя вот и после да се правят на изненадани, когато той се върне да ги ухапе по задниците. Боже, дори маймуни биха се справили по-добре с определянето на своя кандидат.“) Комбито беше толкова старо, че май само стикерите го крепяха да не се разпадне. Чувал бе Хейли да спори с Томас Соулби за колата си, Соулби твърдеше, че старият смукач на газ замърсява околната среда повече от радиоактивното разпадане, но Хейли отвръщаше, че въпреки това е по-природосъобразен от инвестирането в нова кола и предаването на форда за скрап.