Хилядният етаж [bg]

— Имах нужда от помощта ти — продължи Ширин, по-скоро отчаяно, отколкото гневно. — Следобед близнаците имаха преглед. Наложи се да накарам Таша да ме покрие в центъра, за да ги заведа, защото не можах да те намеря. До края на седмицата се налага да съм на двойни смени, за да компенсирам отсъствието си.

Уот се почувства много гадно.

— Можеше да ми пингнеш — отвърна той нещастно, защото бе почти сигурен, че снощи не е обърнал внимание на обаждането й.

— Бил си твърде зает да играеш на холоиграта — сопна се майка му, след това въздъхна. — Добре де, няма нищо. Просто се позанимавай с брат си и сестра си. — Докато тя слагаше на масата купички и лъжици, вратата се отвори отново и Зара пак се разписка. След малко бащата на Уот влезе в кухнята, близнаците бяха увиснали на краката му. Обикновено работеше до по-късно и да си дойде за вечеря беше специален случай.

— Вечерята е готова, Рашид. — Майката на Уот го посрещна с уморена целувка по бузата.

Всички се скупчиха около малката маса. Уот тъпчеше инстантните нудълс и извадените от консерва зеленчуци в устата си, без да усеща вкуса им — не че имаха кой знае какъв вкус. Беше ядосан на майка си, че го беше накарала да се чувства виновен. Какво толкова, че от време на време ще отскочи до бар в средата на Кулата, за да изпусне малко пара? Какво толкова, че ще прекара последния ден от лятната ваканция с приятеля си?

В мига, в който Зара се прозя и ръцете й се свиха в малки юмручета над главата, Уот скочи.

— Влакчето за сън тръгва! Всички да се качват! — заяви с дълбок глас.

— Ту-ту! — Зара и Амир се опитаха да имитират звука, който издава влакът, и затичаха редом с него. Истинският влак беше безшумен, разбира се, но близнаците гледаха безкрайно много анимационни холофилми с влакчета и обичаха да издават този звук. Бащата на Уот се усмихна, докато ги наблюдаваше. Ширин стисна устни и не каза нищо.

Уот поведе близнаците по виещите се релси на въображаемия влак към края на коридора. Стаята им беше малка и въпреки това по-голяма от неговата: навремето беше всъщност неговата, преди те да се родят, а след това той се пренесе в офис къта. Бледа светлина едва осветяваше тесните легла, вградени едно над друго на стената. Уот многократно се бе опитвал да подаде повече електричество към близнаците, но то никога не изглеждаше достатъчно. Той с горчивина подозираше, че вината е негова, заради жадния за електричество хардуер в стаята му.

Помогна на близнаците да си измият с лазер зъбите, сложи ги в леглата и ги зави. Тук нямаше компютър, разбира се, но Надя направи най-добрата проверка на жизнените показатели, като наблюдаваше дишането и движението на очите на близнаците. След като тя потвърди, че са заспали, Уот затвори тихо вратата и тръгна по коридора към импровизираната си спалня.