Хилядният етаж [bg]

Тя вдигна глава и го погледна в очите. Сърцето й блъскаше толкова силно, че почти не чуваше. Той отвори уста да отговори. Тя се наведе напред…

— Здрасти! — Ейвъри се настани до Лида и протегна стегната загоряла ръка напред. — Леле, антигравитационната йога днес беше направо убиец. Вие как сте?

— Здрасти, Ейвъри — усмихна се Лида и скри разочарованието си от ненавременната поява на най-добрата си приятелка. Не можеше да повярва, че не е забелязала влизането й: беше така съсредоточена върху Атлас, че бе забравила да следи входа на грила.

— Липсваше ми в час, Лида. — Не беше укор, а най-обикновена констатация. Ейвъри погледна Лида, след това и Атлас, празната му чаша бира и чинията от начос между тях.

Лида се размърда с известно неудобство. Беше толкова развълнувана от сведенията, които Надя й подаваше за Атлас, че бе забравила да отговори на фликъра на Ейвъри от снощи да се видят днес.

— А, да — отвърна тя виновно. — Дойдох за един сок. Цял ден мързелувах.

— Аз пък я убедих да похапне начос вместо сок. Извинявай, че не ти оставихме. — Атлас посочи празната чиния.

— Няма страшно. — Ейвъри отново се обърна към Лида. — Ще се прибирате ли? Искате ли да си вземем ховер?

— Става. Ти готова ли си да тръгваме? — обърна се към нея Атлас.

— Разбира се — отвърна Лида и си каза, че съвсем скоро отново ще прекара известно време с Атлас. Надя беше успяла веднъж, значи щеше да успее и втори път.

Когато тръгнаха към входа на клуба, Ейвъри дръпна Лида да изостанат.

— Може ли да поговорим за снощи?

— Разбира се. Извинявай, че си тръгнах, без да ти кажа — започна Лида, като нарочно се престори, че не е разбрала. — Изведнъж се почувствах безкрайно уморена и така и не успях да те открия, за да ти кажа чао. Знаеш как е…

— Говоря за преди това. Не исках да те притискам за…

— Казах ти вече, че всичко е наред — сряза я Лида по-остро, отколкото възнамеряваше. Ама Ейвъри не разбираше ли от намеци?

— Добре. Ако искаш да поговорим, аз съм насреща.

— Благодаря. — Лида погледна нещастно след Атлас и реши да отвърне на удара. — Ами ти? Атлас каза, че си била много пияна в края на партито. Трябвало да те заведе до вас.

— Първото парти след ваканцията и май се поувлякох. — В тона на Ейвъри Лида долови нещо странно, макар така й да не успя да определи какво точно.

— Ясно. Партито беше суперско — съгласи се тя и се запита дали не преиграва.

— Определено. — Ейвъри дори не я поглеждаше. — Беше страхотно.

Не си казаха нищо друго, докато настигнат Атлас. Лида не помнеше кога за последен път двете с Ейвъри не са знаели какво да си кажат.

Но и аз не съм крила нищо от нея, помисли си тя и в този момент Атлас се обърна, усмихна се и на двете и тя разбра, че това не е истина; най-голямата й тайна беше точно пред нея.

Надяваше се тази тайна да не се окаже най-голямата й грешка.