Хилядният етаж [bg]

— Отивах към бара с пресни сокове — излъга Лида. — Искаш ли да дойдеш?

— Вие с Ейвъри продължавате ли да пиете онзи течен спанак? — прихна Атлас и поклати глава. — Ще пасувам. Не искаш ли да отскочим до грила?

— Имам малко време — отвърна небрежно Лида, сякаш се бе надявала тъкмо на това.

Насочиха се през фоайето към приятния грил на „Алтитюд“ и се настаниха на маса в задната част, близо до прозореца. Въпреки че обожаваше гледката оттук, Лида седна с гръб към нея, за да вижда целия ресторант. Обичаше да знае кой влиза и излиза.

— Не съм идвала тук от цяла вечност — призна тя, докато заемаха местата си. Неочаквано се замисли за прогимназията, преди семейството й да се запише в този клуб, когато прекарваше нощите у Ейвъри, а след това, в събота, идваше на бърз обяд тук със семейство Фулър. Двете с Ейвъри камареха в чиниите си белтък от яйца и лимонова торта и се опитваха да си пийнат тайно по някоя и друга глътка мимоза, а пък Атлас въртеше очи с досада всеки път, когато ги погледнеше, и пишеше есемеси на приятелите си.

— И аз не съм — призна Атлас, след това се разсмя. — Очевидно.

Дру, сервитьор в грила, откакто Лида се помнеше, приближи до масата им.

— Госпожице Коул. И господин Фулър! Много се радваме, че се върнахте!

— И аз се радвам — усмихна се Атлас.

— Какво да ви донеса за пиене?

— За мен бира — поръча Атлас и Дру намигна; Атлас наскоро беше навършил осемнайсет, така че бе законно да пие бира, въпреки че Дру му сервираше тайно напитки от години.

— За мен леден чай, благодаря — каза Лида.

— Сериозно? Няма ли кремообразно уиски? — пошегува се Атлас, докато Дру се отдалечаваше.

— Знаеш, че тази напитка е запазена на Андите. — Лида се стараеше да омаловажава нещата, но сърцето й тупкаше като лудо. Какви ги вършеше той? Защо го спомена?

— Благодаря, между другото, за снощи — продължи той. Лида се поколеба. — Говоря за Ейвъри — уточни той. — Оказа се права, наистина беше пияна. След играта на Завърти и целуни я заведох вкъщи.

— Да, сигурно — съгласи се Лида и прикри объркването си. Беше си го измислила, за да се измъкне от играта. Сега остана изненадана, че се е оказало истина; Ейвъри не беше от момичетата, които някой трябва да отвежда у дома. Надяваше се всичко да е наред.

— Както и да е. — Той се усмихна широко и Лида отново усети тръпката, че е в центъра на вниманието му. Беше невероятно завладяващо усещане. — Съвсем съм излязъл от релсите. Разкажи ми всичко, което пропуснах през изминалата година.

Тя разбра какво прави той. Опитваше се да отклони вниманието от себе си, от подпитвания къде е бил. Добре, тя щеше да се включи в играта.

— Сигурно вече си чул за Ерис и Корд — започна Лида и си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Постара се да изрецитира наум кратки думи за медитация, но така и не се сети за нищо. — Разбра ли вече за Анандра?