Време на промени [A Time of Changes - bg]

Поразпитах в страноприемницата и ме ориентираха къде да намеря двореца на маркиза. Според местните представи, той представляваше импозантна структура от три взаимосвързани крила, пред които се ширеше гладко като огледало езеро. Дворецът се намираше в най-аристократичния квартал на града. Не направих никакъв опит да вляза незабавно, бях приготвил кратка бележка, в която съобщавах на маркиза, че неговият племенник Кинал, синът на септарха на Сала, се намира в Глейн и моли за удоволствието да бъде приет, очаквайки отговора в едикояси страноприемница. Върнах се в стаята и зачаках, а на третия ден съдържателят надникна в стаята и ми съобщи разтревожен, че имам посетител в ливреята на маркиза на Хюиш. Ниол бе изпратила кола за мен, откараха ме в двореца, който изглеждаше далеч по-пищен отвътре и тя ме посрещна в една просторна зала, облицована с огледала под такъв ъгъл, че да изглежда безкрайна.

Остаряла бе значително през последните шест или седем години, откакто се срещнахме последния път, но учудването ми от побелелите й коси и покритото с бръчки лице отстъпи пред нейната изненада от факта, че вече не бях дедето, което помнеше, а зрял мъж. Прегърнахме се по местен обичай, докосвайки пръстите си с пръсти, тя поднесе съболезнованията си за смъртта на баща ми и извинение, че не е могла да присъства на стироновата коронация. След това ме запита какво ме води в Глин, аз й обясних без да предизвиквам някаква изненада. Смятах ли да се установя за постоянно тук? Да, рекох. И как възнамерявам да се издържам? Като започна работа във факторията на мъжа й, обясних, ако разбира се ми предложат някаква служба. По нищо не личеше, че е намерила амбициите ми за неоснователни, единственото, от което се заинтересува е дали владея някакви особени умения, с които да ме препоръча на маркиза. Отвърнах, че съм изучавал законодателството на Сала (без да споменавам колко слаби са познанията ми в тази област) и бих могъл да съм от полза на онзи клон от факторията, който търгува с моята провинция. Също така добавих, че съм във вречена роднинска връзка със Сегворд Хелалам, Върховния съдия на манеранския град Порт и в това също мога да съм полезен на фирмата. Накрая подчертах, че съм млад, силен и нелишен от амбиции и съм готов да се поставя изцяло в служба на факторията за наша взаимна изгода. Очевидно, тези мои изявления се понравиха на леля ми и тя обеща да ми уреди среща с маркиза. Напуснах двореца изпълнен с оптимизъм за моето бъдеще.