Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)

… Това пък какво е? Поручик Али, началото на двайсетте… Аха, спомням си: Сашка я донесе отнякъде в университета. Даа, Сашка, Сашка. Колко е жалко за него — такъв талант беше! Е, господа! Нова порция бисери… Давай! Хората ги обичат!… „На бойното поле се носеха виковете на ранените и стоновете на мъртвите…“ Ново двайсет! Това е отпреди сто години! Не ме уважаваш, началник, стари работи подхвърляш… „той я заведе до кушетката и седна…“ Да се разстреля! Не, защо, напълно… Ето още нещо: „Под кревата лежеше труп и още дишаше. Наблизо ридаеше жената на трупа, а брат му бе припаднал в съседната стая…“ Не е лошо! Браво! Добре… Ето още за труп: „Тази сутрин на плажа е намерен труп. Беше на девойка с неземна красота…“ Ха-ха-ха! Виконте, помниш ли инвентарния опис в пенджикентския музей: „Десета точка. Картина от неизвестен художник. Елен, бягащ от Сталинабадска област“? Ха-ха-ха… „Пета точка. Ловен кинжал в кания. Кинжалът е загубен, канията не е от него…“ Момчета, помогнете да разчистим масата, ще пием чай… Точно така! Ще пием чай по старинному и ще пеем народни песни — това ще е чист, трезв, истински руски живот! „По реката плува брадва от остров Неверов. Накъде плуваш, желязо недно?…“ Ех, този ярък слънчев свят на частушките — абстрактен като картина на Салвадор Дали: „В планината в колибка живее интелигент, сложил е завески нови, а делата му до едно са хуйови!“ Какви са тия маниери у вас — да псувате в присъствието на жени? Това е нов московски навик: да се целуваме при среща и да псуваме пред жени… Или чрез жени! Тоест как така? Ами когато жените сами псуват… Семьоне, Сьомка! Хайде да изпеем любимата на мама: