Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)
Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)

Электронная книга - «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)». Краткое содержание книги:

Читателите като цяло обичат простите отговори. Но в произведенията на късните Стругацки, а също така и в романите, написани само от Борис Натанович, без участието на по-големия му брат, такива отговори няма. Ще се сблъскате, обаче, с горчиви размисли върху въпроса, защо всяка крачка встрани от общественото благо се превръща в разпад и дори в унищожение на отделната личност, с дръзки опити да се разбере маршрутът, по който плава корабът на историята, с вечната дилема можеш ли да останеш верен на себе си и своето предназначение, въпреки съдбата и въпреки хората.
„Търсене на целта“ не е книга за бързо четене. Това е роман за една епоха и няколко конкретни личности, изпълнен блестящо като сюжет и език и зареден с неподражаемата атмосфера на братя Стругацки.
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 129
Перейти на страницу:
Вдига се тежкият капак, не го изпускам от очи — сандъчета шведски, парички съветски ме гледат оттам, душата мълчи. Частта ми беше като на ортак — четирийсет и пет хилядарки, дадох дума да напусна Москва и ще го сторя с едни мои другарки…

Какъв глас има все пак Сьомка, дявол да го вземе… Слушай, Семьон, изпей „Във Франция двама гренадири…“ — заради мене и Лариска. Без да си придава важност, той става и запява. Гласът му гърми така, че абажурът се клати, шията му се издува и става керемидено червена. Всички се наслаждават, с изключение на Виконта, който по принцип не понася силни звуци…

… Знаете ли, момчета, кого срещнах вчера? Толя Костилев! Станал е като слон. И е важен като камила. Знаете ли какво работи сега? Заместник главен… Лъжеш! Кълна се! Господи! Толя и заместник главен! Помните ли „Форест, форест, форест“? Как да не помним! И завикаха в един глас:

— „Форест, форест, форест… Енимълс, енимълс, енимълс… Уинтър, уинтър, уинтър… Он дъ мидл ъф дъ роуд стейз Иван Сусанин. Германо-фашистката хидра.

— Ван, Ван, уил ю тел аз дъ уей ту дъ Москоу-сити?

— Ай донт ноу — сед Иван Сусанин.

— Вань, Вань, уи шел гив ю мени доларс!

— Ай донт ноу — сед Иван Сусанин.

— Вань, Вань, уи шел гив ю мени рубълз!

— Ай донт ноу — сед Иван Сусанин.

— Вань, Вань, уи шел килл ю, мамицата ти!

— Пърхапс, пробъбли!!!

Енд дей килд хим. Иван Сусанин из дъ нешънъл хироу ъв дъ Совиет Юнион!!!“

… Ех, колко хубаво се реве, щом си спомниш славните времена в училище!

Плюя на всичко, плюя! Всичко някак си ще се размине и ще е добре. Не, не всичко. Мога с всяко нещо да се примиря. С всяко нещо. Нека ядат, нека плюскат, нека се награждават един друг и да се хвалят, ако щат да пукнат от почести. Но не и лъжата, не и лъжата! Всяка дума е лъжа, във всеки вестник лъжа, включваш телевизора — лъжа, отваряш книга — лъжа. Лъжа, навсякъде лъжа, гола лъжа и нищо друго освен лъжа! Първото, гълъбчета, което трябва да се направи в този нужник, е да се обяви свобода на информацията. Да се спре заглушаването, да се махнат запушалките и всички затворени прозорци да се отворят широко! И без вас зная, че пет години тая помия ще тече в канавките и още пет години ще трябва да чистим, да търкаме и да мием; а после още петнайсет години ще се учим да серем в тоалетна чиния, а не около нея, мамка му! Но преди всичко да разтворим прозорците и да си отдъхнем поне за малко от непоносимата воня — без ТОВА нищо няма да стане! И никога! Какво ревеш като ранен слон? Стига си стоял нащрек, Виконте, повръща ми се като те гледам. Извинявай, ама си се наакал до ушите… Момчета, оставете, тази помните ли я:

Ние сме десет, само десет, най-възрастният е под трийсетте, не се смейте — могат да ни обесят, но дали ще ни намерят те…

… Това пък какво е? Поручик Али, началото на двайсетте… Аха, спомням си: Сашка я донесе отнякъде в университета. Даа, Сашка, Сашка. Колко е жалко за него — такъв талант беше! Е, господа! Нова порция бисери… Давай! Хората ги обичат!… „На бойното поле се носеха виковете на ранените и стоновете на мъртвите…“ Ново двайсет! Това е отпреди сто години! Не ме уважаваш, началник, стари работи подхвърляш… „той я заведе до кушетката и седна…“ Да се разстреля! Не, защо, напълно… Ето още нещо: „Под кревата лежеше труп и още дишаше. Наблизо ридаеше жената на трупа, а брат му бе припаднал в съседната стая…“ Не е лошо! Браво! Добре… Ето още за труп: „Тази сутрин на плажа е намерен труп. Беше на девойка с неземна красота…“ Ха-ха-ха! Виконте, помниш ли инвентарния опис в пенджикентския музей: „Десета точка. Картина от неизвестен художник. Елен, бягащ от Сталинабадска област“? Ха-ха-ха… „Пета точка. Ловен кинжал в кания. Кинжалът е загубен, канията не е от него…“ Момчета, помогнете да разчистим масата, ще пием чай… Точно така! Ще пием чай по старинному и ще пеем народни песни — това ще е чист, трезв, истински руски живот! „По реката плува брадва от остров Неверов. Накъде плуваш, желязо недно?…“ Ех, този ярък слънчев свят на частушките — абстрактен като картина на Салвадор Дали: „В планината в колибка живее интелигент, сложил е завески нови, а делата му до едно са хуйови!“ Какви са тия маниери у вас — да псувате в присъствието на жени? Това е нов московски навик: да се целуваме при среща и да псуваме пред жени… Или чрез жени! Тоест как така? Ами когато жените сами псуват… Семьоне, Сьомка! Хайде да изпеем любимата на мама:

На ти крава, ти, сватосай ме, Семьоне! На ти крава, ти, сватосай ме, Семьоне! — Защо ми е крава, да не съм ти морава! Една Льоля ще да взема — по любов ще се оженя! … Ах, Клавдия Владимировна, майчице! Каква певица е тя, ех!… Да! Как с нея на два гласа пеехте, а?! — Ой ти, харни Семьоне, ела и седни до мене. На ти кожух, ти, сватосай ме, Семьоне! На ти кожух, ти, сватосай ме, Семьоне! — За какво ми е кожух, да нямам търбух?! Една Льоля ще да взема — по любов ще се оженя! … а какви пироги печеше, тиганици какви! и пълнежът им бе неповторим — от праскови… Днешните девойки това не го могат — и какво да сравняваме розата с глога… — Ой ти, харни Семьоне, ела и седни до мене. На ти карбованци19, ти, сватосай ме, Семьоне! Карбованци ли каза, добре! Ще те сватосам, мойто дете!
вернуться

19

Украинска парична единица в миналото. — Бел.ред.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)