Планетата на Шекспир
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануел Икономов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Планетата на Шекспир». Краткое содержание книги:
Най-накрая всичко свърши и Хортън с учудване се намери свит на пода, покрил с ръце главата си. Усети Никодим да го вдига, да го поставя на краката му и да го държи изправен. Ядосан от безпомощността си, той отблъсна ръцете на робота и се довлече до голямата каменна маса, за която отчаяно се вкопчи.
— И този път беше лошо — обади се Никодим.
Хортън разклати главата си, като се опита да проясни мозъка си.
— Лошо — рече той. — Лошо като преди. А за теб?
— Същото като миналия път — отвърна Никодим. — Силен удар в съзнанието и с това се свърши. То налага по-грубо волята си върху биологически мозък.
Като през мъгла Хортън дочу гласа на Хищника.
— Нещо горе — казваше той, — изглежда, се интересува от нас.
13
Хортън отвори книгата на заглавната страница. До лакътя му домашната свещ се топеше и димеше, като хвърляше трепкаща и неясна светлина. Наведе се да чете. Шрифтът беше непознат и думите изглеждаха погрешни.
— Какво е? — запита Никодим.
— Мисля, че е Шекспир — отговори му Хортън. — Какво друго може да бъде? Но правописът е съвсем различен. Странни съкращения. И някои от буквите са грешни. Да, погледни тук — това трябва да е. Събрани съчинения на Уилям Шекспир. Аз така го тълкувам. Съгласен ли си с мен?
— Няма година на издаване — забеляза Никодим, като се наведе над рамото на Хортън.
— След нашето време, както си мисля — рече Хортън. — Езикът и правописът се променят с времето. Няма година, но е издадена в… можеш ли да разчетеш думата?
Никодим наведе главата си още по-ниско.
— Лондон. Не, не е Лондон. Някъде другаде. Не съм чувал за такова място. Сигурно не е на Земята.
— Добре, във всеки случай знаем, че е Шекспир — каза Хортън. — Ето откъде е дошло името му. Искал е да се пошегува.
— Шекспир постоянно се шегуваше — измърмори Хищника от другата страна на масата.
Хортън обърна страницата. Отзад тя бе изпълнена с разкривен текст, писан с молив. Наведе се над страницата, за да разгадае написаното. Видя, че бяха използвани същите странен правопис и подреждане на думите, каквито бяха на заглавната страница. С мъка успя да дешифрира първите няколко реда, превеждайки ги, почти както би го направил от чужд език:
„Ако четете това, вероятно сте попаднали тук с това голямо чудовище Хищника. Ако е така, нито за момент не вярвайте на нещастния кучи син. Знам, че иска да ме убие, но ще му се изсмея последен. Последният смях е лесен за някой, който знае, че във всички случаи ще умре. Лекарството, което носех със себе си, вече е на свършване и когато престана да го взимам, за да спирам злокачествения тумор, той ще продължи да яде мозъка ми. И съм убеден, че преди да започнат предсмъртните убийствени болки, ще ми е по-лесно да умра, като това лигаво чудовище ме убие, отколкото от мъчителна смърт…“
— Какво пише? — попита Никодим.
— Не съм сигурен — отвърна Хортън. — Трудно го разбирам.
Остави книгата настрана.
— Той говореше на книгата — обади се Хищника — с магическата си пръчица. Не ми каза нито веднъж какво и говори. И ти ли не можеш да ми кажеш?
Хортън поклати глава.
— А трябва да можеш — настоя Хищника. — Ти си човек като него. Каквото казва единият със знаците на пръчицата, другият трябва да го разбира.
— Проблемът е във времето — обясни Хортън. — Ние сме пътували най-малко хиляда години, за да стигнем дотук. Може би много повече от хиляда години. А за хиляда години или по-малко доста промени биха се извършили със символите, които оставят пишещите пръчици. Също така неговото изписване на символите не е от най-добрите. Писал е с трепереща ръка.
— Ще опиташ ли отново? Много съм любопитен да науча какво казва Шекспир, особено какво казва за мен.
— Ще се опитам пак — съгласи се Хортън.
Придърпа книгата отново пред себе си.
„… мъчителна смърт. Той демонстрира голяма привързаност към мен и така добре играе ролята си, че е необходимо значително аналитическо усилие, за да се разкрие истинското му отношение. За да се стигне до неговото разбиране, най-напред трябва да се научи що за същество е и да се запознае човек с произхода му и мотивацията му. Много време ми трябваше, за да разбера, че той наистина е такъв, какъвто изглежда и за какъвто гордо се представя — не просто месоядно, а истински хищник. Да убива за него е не само начин на живот, но страст и религия. И не единствено той, а цялата му цивилизация се основава на изкуството да убиваш. Малко по малко успях, подпомогнат от дълбокото разбиране, до което достигнах, живеейки с него, да сглобя историята на живота и миналото му. Ако го попитате, представям си, че ще ви отговори гордо, че произхожда от войнствена раса. Но това не е всичко. От гледна точка на неговата раса той е доста особено същество, според него самия може би легендарен герой — или най-малкото би станал легендарен герой. Неговата професия, както я разбирам (а аз съм сигурен, че разбирането ми е правилно), е да пътува от свят на свят и на всеки от тях да предизвиква и да убива най-опасния вид, развил се на планетата. По начин, напомнящ за легендарните северноамерикански индианци на Старата Земя, той брои символични победи над всеки противник, който е убил, и доколкото разбирам, сега той е най-големият победител в цялата история на неговата цивилизация и жадува да стане напълно заслужено шампион на всички времена, най-великият убиец измежду всичките. Какво ще спечели с това, не съм сигурен, но единствено може да се предполага — вероятно безсмъртие в паметта на расата, място във вечността на племенния пантеон…“