Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
Цялата й кожа настръхна.
В Гръмотевичния дом имаше плъхове. Плъхове, които се движеха потайно и се смущаваха от фенерчета и свещи. Плъхове, които цвърчаха уплашено по време на боя, нанасян от Харч и останалите върху бедния Джери. Плъхове, които сновяха в непрогледния мрак и се притискаха неудържимо към нея, когато гасеше откраднатото фенерче, за да избяга от Харч и останалите.
Сестрата от гишето, същата, с която Куинс бе говорил, сигурно бе забелязала уплахата, изписана на лицето й:
— Добре ли се чувствате?
Сюзан изпусна дъха си. Издишаният въздух стопли зъбите и устните й. Вече загрята, тя кимна.
Звукът от цвърчащите плъхове се отдалечи, а после се загуби.
Откара стола си до гишето и вдигна поглед към сестрата — слаба кестенява жена, чието име не знаеше:
— Човекът, с когото току-що говорехте…
Сестрата се наведе и я погледна:
— Човекът, който влезе в двеста и шестнайсет?
— Да.
— Е, какво да ви кажа за него?
— Мисля, че го познавам. Или, по-скоро, познавах го. Преди много години. — Погледна с тревога към стаята, в която Куинс току-що беше влязъл, а после обратно към сестрата. — Но ако той не е онзи, за когото го мисля, не бих искала да му досаждам и да изглеждам като глупачка. Знаете ли как се казва?
— Да, разбира се. Той е Питър Джонсън. Доста приятен човек, макар и малко приказлив. Винаги идва да си приказваме и аз съм започнала да изоставам в работата си по картоните заради него.
— Питър Джонсън? — примигна Сюзан. — Сигурна ли сте? Сигурна ли сте, че не се казва Ранди Лий Куинс?
— Куинс? — намръщи се сестрата. — Не. Името му наистина е Питър Джонсън. Сигурна съм.
Сюзан каза повече на себе си, отколкото на сестрата:
— Преди тринайсет години… в Пенсилвания… познавах един младеж, който изглеждаше точно като него.
— Преди тринайсет години? — повтори сестрата. — Е, тогава със сигурност не е той. Питър е само деветнайсет-двайсетгодишен. Преди тринайсет години е бил малко момченце.
Сюзан се стресна само за миг, но бързо съобрази, че човекът наистина беше млад. Малко повече от дете. Изглеждаше точно както Ранди Куинс беше изглеждал, но не както би изглеждал днес. Единственият начин това да е Ранди Лий Куинс беше той да е прекарал последните тринайсет години в летаргичен сън.
На обяд й поднесоха по-малко мека храна от преди. За нея смяната на диетата бе добре дошла и тя омете чинията си. Гореше от желание да възстанови силите си и да излезе от болницата.
За да зарадва госпожа Бейкър, спусна леглото си, обърна се настрани и се престори на заспала. За сън, разбира се, не можеше и да се говори. Не спираше да мисли за Бил Ричмънд и Питър Джонсън.
Двама двойници? Копия на някогашни хора, които се появяват на едно и също място през един ден?
Каква ли е възможността това да стане? Цифрата навярно е астрономическа. Не само бе невероятно; беше направо невъзможно.
И все пак не беше невъзможно. Защото бяха тук, по дяволите. Тя ги бе видяла.
Съвсем малко по-вероятно (от появата на двете копия на някогашни хора) изглеждаше истинският Харч и истинският Куинс случайно да са постъпили в същата болница, в която се лекуваше и тя. Известно време помисли върху възможността те да не са просто двойници, а да са истинските хора, но не намери достатъчно основания и за този вариант. И двамата биха могли да променят имената си и да се сдобият с напълно нова самоличност след изтичането на изпитателния срок на присъдите им, а след това да се измъкнат внимателно, без да разтревожат отговорниците за доброто им поведение. Възможно е да са поддържали контакт през годините, които Харч е прекарал в затвора, а по-късно да са се преместили в един и същ орегонски град. Тази част от сценария не включваше кой знае какви съвпадения — в края на краищата някога бяха приятели. Биха могли дори да се разболеят по едно и също време и да постъпят в болницата заедно; това наистина би било съвпадение, но не особено изключително. В цялата теория обаче имаше празнина, там къщичката от карти се срутваше — това беше чудноватият им младежки вид. Може би единият от тях е успял да изкара тринайсет години без видимо остаряване, може би единият да е успял да наследи генетично заложбите на Метусалем2. Но и двамата определено не биха могли да останат съвършено непроменени през всичките тия години. Не, това е просто прекалено много, за да се приеме.
„Какво е тогава моето положение“ зачуди се, тя. „Изправена съм пред двама двойници. Пред старата теория за допелганглер. А ако те са просто двойници на Харч и Куинс, дали са запратени тук случайно? Или в пристигането им точно тук и точно сега има някаква цел? И каква е тази цел? Дали някой ме преследва? И не е ли точно това идиотска мисъл, за Бога!“
2
Метусалем, библейски патриарх, който според легендата е живял 969 години. — Б. пр.