Извън закона
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: MacKenzie-Blackthorn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сия Борисова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Извън закона». Краткое содержание книги:
— Не, благодаря. Шевовете на джинсите ми и без това ще се пръснат заради вкусните ти ястия. Става неприлично.
— Не съм чул никой от мъжете да се оплаква от начина, по който ти стоят джинсите — подхвърли Люк.
— Люк! — засмя се Карла.
— Добре де, ти чула ли си ги да се оплакват? — невинно попита той и насочи вниманието си към Лоуган. — Побързай, синко. Твоят старец е готов за десерта.
Карла се засмя и промърмори нещо, което Даяна не успя да чуе. Тя безмълвно се излезе от всекидневната и се насочи към кухнята. Не че се чувстваше нежелана, напротив. Знаеше, че Люк и Карла обичат да я разпитват за напредъка на разкопките и за глинените съдове, които двамата с Тен така умело сглобяваха от натрошените парченца. Просто не бе сигурна, че може да гледа Люк и Карла заедно с тяхното бебе, без да издаде собствения си копнеж да има дете.
Колко жалко, че е нужен мъж, за да имаш бебе.
Подобно мисъл често й бе минавала през ума, ала желанието й да има дете се усилваше все повече. Тази вечер я бе разтърсило дълбоко, бе й отнело способността да разсъждава.
Но и това не беше нещо ново. Даяна трудно успяваше да си събере мислите, когато бе близо до Тен. Един негов поглед, една фраза, лека усмивка и тя отново и отново започваше да мисли за това колко бе нежен с котенцето, колко търпелив бе с крехките чупливи глинени късчета, колко приятно и вълнуващо бе да е в неговата компания.
Престани. Още малко и ще го помолиш да те целуне.
Даяна леко потръпна. Не бе сигурна на какво се дължеше реакцията й. В едно обаче бе сигурна. Това не беше страх.
Даяна излезе навън в нощта. Над главата й Млечния път бе като река от светлина, безшумно носеща се по небето. Нямаше луна, която да засенчи звездите, нито облаци, които да смекчат острите очертания на билото Макензи. Нищо не помръдваше, освен вятъра. Той проникваше в нощта, изпълваше я с шепот, който би могъл да бъде ехо на мислите на Даяна или на древните молитви на анасази, отправени към непознати богове.
Щом Даяна отвори вратата на стара къща, Паунс изскочи от близките храсти и се шмугна вътре. Младата жена затвори вратата, наведе се и вдигна големия котарак.
— Здравей, Паунс. Как беше ловът на мишки днес?
Котаракът замърка и се отърка в Даяна.
— Чак толкова успешен, а? — промърмори тя и го погали по гърба. — Тогава няма да си давам труда да ти слагам от сухата храна, която Карла ми даде вчера.
Паунс измърка в знак на съгласие.
— Да, и тя така каза. Ядеш суха храна само когато няма нищо по-добро.
Естествено, Паунс не обърна внимание на паничката, която Даяна приготви с една ръка, докато го държеше с другата. Дори чинийката с мляко не го заинтересува. Искаше само да се сгуши в скута на любимото си човешко същество.
Понесла Паунс, Даяна прекоси работната стая и влезе в спалнята си. Внимателно оправеното легло не изглеждаше примамливо. Твърде рано бе за лягане. Дори часът да бе подходящ, душевното й състояние не позволяваше. Бе твърде неспокойна, за да заспи.
За беда, бе твърде неспокойна и за да работи. Опита се, ала за първи път изкушението да подрежда парченцата на древния пъзел не успя да задържи вниманието й. След като сглоби няколко, тя угаси силната настолна лампа и седна до работната маса, осветявана само от лампата в далечния ъгъл на стаята. Сенките, хвърляни от тази лампа, бяха нежни и подканящи, смекчаваха като кадифе границата между светлината и мрака.
Паунс скочи в скута на Даяна и измяука нежно. Тя разсеяно го погали и веднага се дочу силно мъркане. Дълго време само този звук нарушаваше тишината. Сетне на вратата се почука и Тен извика. Дочула гласа му, Даяна отново потръпна.
— В работната стая съм — отговори тя.
Гласът й бе необичайно дрезгав, ала думите прозвучаха достатъчно ясно. Вратата се шпори и Тен пристъпи в стаята. С небрежен жест свали шапката си и я остави на малката масичка под лампата.
— Този стар мишелов сигурно мисли, че е умрял и отишъл в рая — подхвърли Тен.
Мъжът леко се усмихна и Даяна отново бе обзета от силно вълнение.
— Наистина ли говореше сериозно? — попита тя, преди да измисли куп причина, за да замълчи.
— Винаги говоря сериозно. А когато става дума за теб и котарака, съм напълно сигурен.
Даяна пое дълбоко въздух.
— Наистина ли би сменил мястото си с Паунс?
Тен се усмихна широко.
— Защо? Имаш мишки, които го мързи да хване?
Даяна опита да отвърне на усмивката, ала устните й трепереха твърде силно. Едва намери смелост да зададе следващия си въпрос.
— Наистина ли искаш да те докосна? — попита. — Имам предвид… аз… привличам ли те?