Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
Докато говореше, Лавиния се молеше думите й да не прозвучат като хвалба. Много добре знаеше, че за човек като Джоан Доув, който се движи в изисканите кръгове, покана от лейди Уортхем не означава нищо специално. За Емелин обаче поканата на чай в дома Уортхем беше същинският пробив в обществото.
— Разбирам. — Джоан не сваляше поглед от вратата. В коридора прозвуча добре познат мъжки глас:
— Оставете, мисис Хилтън, мога и сам да намеря пътя.
— Проклятие — промърмори Лавиния. — Този човек наистина умее да подушва правилния момент. Това ме вбесява.
Джоан я погледна изненадано.
— Кой идва?
Вратата на дневната се отвори. На прага застана Тобиас. Като видя Джоан Доув, той спря и се поклони с изненадваща изисканост.
— Дами. — Изправи се и погледна Лавиния с високо вдигнати вежди. — Както виждам, по време на отсъствието ми сте постигнали съществен напредък, мисис Лейк. Отлично.
— Кой е джентълменът? — попита отново Джоан и гласът й прозвуча много остро.
Лавиния удостои партньора си със студен поглед.
— Позволете да ви представя своя партньор, мисис Доув.
— Не знаех, че работите с партньор.
— Тъкмо се готвех да заговоря за него — обясни успокоително Лавиния. — Джентълменът е мистър Тобиас Марч. Помага ми в разследванията.
— За да бъдем съвсем точни — поправи я веднага Тобиас и я изгледа многозначително, — мисис Лейк ми помага да разследвам някои случаи.
Джоан премести поглед от единия към другия.
— Не разбирам.
— Много е просто. — Лавиния нарочно обърна гръб на Тобиас. — По случая с изнудването мистър Марч и аз сме партньори. За вас това е много изгодно. Като моя клиентка ще се ползвате от услугите на двама ни, без това да ви създава допълнителни разходи.
— Двама на цената на един — подкрепи я с изненадващо мек глас Тобиас.
Лавиния отново се усмихна успокояващо.
— Мистър Марч има опит в подобни разследвания. Уверявам ви, че е абсолютно дискретен.
— Разбирам. — Джоан явно се колебаеше. Не изглеждаше особено доволна, но явно съзнаваше, че няма друг избор. — Е, добре.
Лавиния се обърна към Тобиас и му посочи восъчната скулптура.
— Мисис Доув дойде при мен, защото днес е получила това. Смята, че е заплаха за убийство, и аз съм съгласна с нея. Роклята, в която е облечена женската фигура, е същата, каквато дамата е носила на бала по случай годежа на дъщеря си, а косата има същия цвят като нейната.
Тобиас разгледа внимателно восъчната сцена.
— Колко необичайно. Обикновено от изнудвача се очаква да разкрие някоя стара тайна на жертвата, а не да изпрати заплаха за убийство. Не е логично да искаш да убиеш източника на доходите си.
Възцари се кратко, неловко мълчание. Лавиния и Джоан се спогледаха изненадано.
— Според мен мистър Марч е прав — изрече глухо Лавиния.
— И аз смятам така — кимна Джоан и лицето й помрачня. Лавиния забеляза, че клиентката й оглежда Тобиас с много по-голям интерес, отколкото при появата му. Той остави восъчната скулптура и се обърна към нея.
— От друга страна обаче, трябва да вземем предвид, че сега имаме работа с друг негодник, с човек, вече извършил убийство. Вероятно този главорез си мисли, че заплахата с убийство е много удачен начин да накараш жертвата да си плати.
Джоан кимна в знак на съгласие.
Крайно време е да взема нещата отново в свои ръце, помисли си ядно Лавиния. Не смяташе да преотстъпва инициативата на Тобиас.
— Трябва да ви задам един много личен въпрос, мисис Доув — обърна се тя към Джоан.
— Искате да знаете какво е намерил Холтън Феликс във въпросния дневник и защо е повярвал, че ще му платя за мълчанието.
— Много добре го казахте. Да, за нас ще бъде от голяма полза да научим с какво точно ви е заплашвал.
Джоан огледа преценяващо Тобиас, после и Лавиния.
— Ще бъда кратка — заговори решително тя. — Когато навърших осемнадесет години, бях съвсем сама и без средства, затова се принудих да стана гувернантка. На деветнадесет години направих грешката да даря сърцето си на мъж, който често посещаваше семейството, при което работех. Повярвах, че съм влюбена в него и че той отговаря на чувствата ми. И извърших глупостта да му позволя да ме прелъсти.
— Разбирам — промълви тихо Лавиния.
— Той ме отведе в Лондон и ме настани в малка къща. Няколко месеца всичко вървеше добре. В наивността си вярвах, че той ще се ожени за мен. — Джоан изкриви лице. — Разбрах грешката си, когато узнах, че има намерение да се ожени за богата наследница. Никога не си е помислял да ме направи своя законна съпруга.
Лавиния неволно стисна ръце в юмруци.
— Какъв ужасен човек…
— Да, сигурно е бил такъв — кимна с лека усмивка Джоан. — Но аз бих казала, че това е съвсем обикновена история. Накрая, естествено, ме изостави. Бях отчаяна и без никакви средства. Наемът на къщата не беше платен и в края на месеца трябваше да се изнеса. По време на връзката си с онзи човек не бях получила нищо, което бих могла да продам или заложа, защото бях достатъчно глупава да вярвам на обещанията му. Не можех да си потърся работа като гувернантка, защото нямах препоръки.