Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— А тя откъде знае?
Айрин не отговори. Изненадан и недоволен, той добави:
— Чудесна поръчка за Босини; ще му създам име. Предполагам, че всичко ти е казала?
— Да.
Ново мълчание. После Соумс запита:
— Навярно не ти се иска да отидеш там?
Айрин не отговори.
— Не зная вече какво искаш. И тук не изглеждаш доволна.
— Какво значение имат в случая моите желания?
Тя взе вазата с розите и напусна стаята. Соумс остана на мястото си. За това ли бе подписал договора? За това ли ще изхарчи десет хиляди лири? Припомни си думите на Босини: „Жените са такава напаст!“
Но скоро се успокои. Можеше да бъде и по-лошо. Би могла да избухне. Той бе очаквал нещо повече. Щастие беше все пак, че Джун бе разтопила леда пред него. Навярно е изтръгнала новината от Босини; трябваше да допусне, че така ще стане.
Запали цигара. Все пак Айрин не направи сцена. Ще отстъпи — това беше най-добрата й черта; беше студена, но не се сърдеше. Той духна дима към една калинка върху полираната маса и се унесе в блянове по къщата. Нямаше смисъл да се тревожи; всичко щеше да се нареди. Айрин сигурно плачеше в полумрака под японския навес. Прекрасна, топла вечер…
Всъщност Джун бе дошла след обяд със светнали очи и с думите:
— Соумс е славен човек! Чудесно ще бъде за Фил… Тъкмо работа за него!
И тъй като Айрин я погледна с мрачна изненада, тя продължи:
— Става дума за къщата ви на Робин Хил, разбира се. Какво? Не знаеш ли?
Айрин не знаеше.
— О! Тогава сигурно не трябваше да ти казвам! — Тя погледна нетърпеливо приятелката си и добави: — Изглежда, че не се радваш. Но разбираш ли, тъкмо за такова нещо мечтаех… тъкмо от такъв случай се нуждае той. Ще видиш какво ще направи. — И разказа цялата случка.
След годежа тя като че ли не се интересуваше много от положението на приятелката си; часовете, прекарани с Айрин, бяха запълвани със собствените й изповеди; я понякога, въпреки нежното състрадание, тя не успяваше да скрие в усмивката си следа от съчувствено презрение към жената, направила такава грешка в живота си — такава огромна, смешна грешка!
— Той ще поеме и цялата наредба… без ограничения. Това е прекрасно… — Джун се разсмя, дребничката й фигура потрепера от радост; тя вдигна ръка и плесна муселинената завеса. — Знаеш ли, аз дори помолих чичо Джеймс…
Но млъкна изведнъж, обзета от внезапно нежелание да разправи тази неприятна случка; после, поради неотзивчивостта на приятелката си, стана и си отиде. Когато се обърна на тротоара, тя беше още на входа. А след като й помаха за сбогом, Айрин вдигна ръка на челото си, обърна се полека и затвори вратата…
Подир известно време Соумс отиде в гостната и надникна през прозореца.
Жена му седеше неподвижно в сянката на японския навес, дантелата върху белите рамене се полюляваше от леко движение на гърдите.
Но от тази мълчалива жена, която седеше неподвижно в полумрака, лъхаха топлота, скрита пламенност, сякаш цялото й същество започваше да се вълнува и в глъбините му наставаше промяна.
Той се върна незабелязан в трапезарията.
Джеймс разузнава
Решението на Соумс да строи се узна твърде скоро от целия род и предизвика вълнение, каквото може да се очаква сред Форсайтови при всяко решение, свързано с имот.
Това стана не по негова вина, защото той беше решил, че никой не трябва да узнае. Зарадваната Джун бе казала на мисис Смол, при условие тя да сподели новината само с леля Ан… защото смяташе, че милата старица ще се зарадва! А леля Ан от доста време пазеше стаята.
Мисис Смол веднага съобщи това на леля Ан, която се усмихна, както лежеше, и каза с ясния си, но неуверен старчески глас:
— Много хубаво е за милата Джун; но надявам се, че ще внимават… Тази работа е много опасна!
Когато остана отново сама, лицето й потъмня като облак, предвещаващ дъждовно утро.
През тия дни, прекарани в легло, тя не преставаше да презарежда волята си; това личеше и по лицето й, по непрекъснатото стискане на устните.
Горкичката Смитър, която й прислужваше още от младини и за която казваха: „Смитър ли… добро момиче… но много мудно!“, горкичката Смитър изпълняваше всяка сутрин с безукорна точност отдавна установената върховна церемония при обличането на леля Ан: изваждаше от бялата кутия за панделки гладките посивели букли, емблема на личното достойнство на леля Ан, предаваше ги в ръцете на господарката си и обръщаше гръб.
Всеки ден лелите Джули и Естер идваха да докладват за Тимоти, да кажат какви вести има от Никълъс, успяла ли е Джун да склони Джолиън старши да ускорят женитбата, щом Босини ще строи къща на Соумс, наистина ли жената на младия Роджър… очаква дете, успешна ли е била операцията на Арчи, какво е направил Суидин с празната къща на Уигмор Стрийт, чийто наемател бе загубил всичките си пари и бе постъпил толкова лошо към него; а най вече за Соумс; дали Айрин все още… настоява за отделна стая? И всяка сутрин Смитър слушаше: „Днес подир обяд ще сляза, Смитър, към два часа. Ще трябва да ме отведете под ръка след толкова дни, прекарани на легло!“