Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Като разказа новината на леля Ан, мисис Смол я съобщи строго поверително на мисис Никълъс, която се отнесе за потвърждение към Уинифред Дарти, защото предполагаше, че Уинифред като сестра на Соумс, ще знае всичко. По този път вестта стигна в съответното време до ушите на Джеймс. И твърде много го развълнува.
— Никой нищо не ми казва — оплака се той. И вместо да отиде при Соумс, от чиято мълчаливост се боеше, взе чадъра си и се отби у Тимоти.
Намери там мисис Смол и Естер (на нея бяха разправили… можеха да й имат доверие, защото тя смяташе, че е страшно уморително да приказва), готови и дори очакващи с нетърпение да говорят за новината. Според тях Соумс беше постъпил много мило, като бе поверил строежа на мистър Босини, но и може би малко рисковано. Как го бе нарекъл Джордж? Пирата! Смешно име! Но Джордж си е бил винаги чудак! Както и да е, парите щяха да останат в рода… Лелите смятаха вече мистър Босини за човек от същия род, колкото странно и да изглеждаше това.
Тук Джеймс ги прекъсна:
— Никой не го познава. Не виждам защо Соумс се е спрял на тоя млад човек. Няма да се изненадам, ако е станало по внушение на Айрин. Ще говоря с…
— Соумс казал на мистър Босини — обади се леля Джули, — че не иска да се споменава тоя въпрос. Сигурно ще му е неприятно да се говори за него и ще бъде много недоволен, ако Тимоти научи, както…
Джеймс сложи ръка зад ухото си.
— Какво? — попита той. — Почнах съвсем да оглушавам. Просто не чувам какво ми казват. Емили я заболя пръст на крака. И до края на месеца не можем да заминем за Уелс. Все ще се случи нещо!
Узнал каквото му трябваше, той си взе шапката и си отиде.
Беше прекрасен следобед. Джеймс тръгна през парка към дома на Соумс, където възнамеряваше да вечеря, защото болният крак на Емили я задържаше в леглото, а Рейчъл и Сисили бяха на гости извън града. Спусна се от Бейзуотър Роуд по Роу35 към Найтсбридж Гейт, през пасбище с ниска изгоряла трева, изпъстрено с почернели овце, насядали двойки и незнайни скитници, прострени по очи, като трупове по бойното поле.
Вървеше бързо, с наведена глава, без да поглежда ни наляво, ни надясно. Изгледът на тоя парк, средище на собственото му бойно поле, дето беше воювал цял живот, не пробуди никаква мисъл или предположение в съзнанието му. Тези трупове, захвърлени тука от стягата и шума на борбата, влюбените двойки, долепили лица за час безгрижно блаженство, изтръгнато от еднообразния всекидневен труд, не пробуждаха никакви представи в ума му; изживял бе тоя вид въображение; и бе навел нос като овца — само към пасбището, по което пасе.
Един от наемателите му проявяваше напоследък склонност да забавя плащането на наема, а това поставяше сериозно въпроса дали не е по-добре да го изхвърли веднага, при все че би се изложил на риска да не може да даде под наем имота преди Коледа. Суидин току-що бе изигран в една подобна история, но си го заслужаваше — прекалено дълго бе протакал работата.
Така мислеше той, докато вървеше уверено, стиснал внимателно дръжката на чадъра си точно под извивката, та нито да удря върха му в земята, нито да мачка копринения плат. Привел своите слаби, високи рамене, пристъпвайки бързо и механично точно с дългите си нозе, той пресичаше парка — дето слънцето озаряваше толкова безделие… толкова живи доказателства за безмилостната борба за собственост, бушуваща извън неговата ограда, — както някоя сухоземна птица прелита през морето.
Когато излезе през Албърт Гейт36, усети, че някой го побутна по ръката.
Беше Соумс, който бе пресякъл улицата откъм сенчестата страна на Пикадили, откъдето се прибираше от бюрото у дома си, и се бе озовал неочаквано редом до баща си.
— Майка ти е на легло — каза Джеймс; — тъкмо отивах у вас, ако няма да преча.
Външните отношения между Джеймс и сина му се отличаваха с чисто форсайтовска липса на чувство, но, въпреки това, те бяха привързани един към друг. Може би се смятаха взаимно за инвестиции; всеки се грижеше безусловно за благополучието и обичаше да е в обществото на другия. Нито веднъж не бяха разменили нито дума по най-съкровените жизнени въпроси, нито бяха проявили един пред друг някакво дълбоко чувство.
35
Алея в Хайд парк за езда на аристокрацията почти успоредно на Бейзуотър Роуд.
36
Вход на Хайд парк откъм Найтбридж.