Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Само едно мога да ти кажа: то е, че на тия артистични или, както там се наричат, млади хора не можеш никога да се уповаваш; и съветът ми към теб е да нямаш много общо с тоя човек!
Айрин се усмихна, а в извивката на устните й имаше странно предизвикателство. Почтителността й сякаш бе изчезнала. Гърдите й се издигаха и се спускаха от прикрития гняв: прибра ръце от облегалката на креслото и сплете пръсти, а тъмните й очи загледаха непроницаемо Джеймс.
Той впи мрачно очи в пода. И каза:
— Ще ти кажа мнението си. Жалко, че нямате дете, да има за какво да мислиш, с какво да се занимаваш!
Лицето на Айрин помръкна и в същото време и Джеймс дори усети, че цялото й тяло се скова под меките коприни и дантели.
Той се уплаши от последиците на думите си и, като повечето не особено смели мъже, се опита веднага да се оправдае, като стана по-груб.
— Ти просто не обичаш да излизаш. Защо не идваш с нас до Хърлингъм? Или понякога на театър. На твоите години трябва да се интересуваш от живота. Млада си.
Лицето й помръкна още повече. Той се разтревожи:
— Както и да е, аз не разбирам от тия неща; никой нищо не ми казва. Соумс трябва да умее сам да се оправя. Ако не може, няма защо да се надява на мене… Това е всичко…
Захапал крайчеца на показалеца си, той хвърли бегъл студен поглед към снаха си.
И срещна нейния поглед, така мрачен и дълбок, че веднага отвърна очи и почти се изпоти.
— А сега е време да си вървя — каза след кратко мълчание той и след минута се изправи някак учудено, сякаш бе очаквал, че ще го поканят да остане. Подаде ръка на Айрин, която го придружи до вратата, и изчака, докато той си тръгна. Поръча на Айрин да пожелае на Соумс лека нощ от негово име; а, ако иска да се поразвлече, може да я заведе някой ден до Ричмънд.
Върна се у дома си, качи се в спалнята и събуди Емили, заспала за първи път от двайсет и четири часа насам, за да й съобщи, че работите у Соумс вървят зле; приказва на тая тема най-малко половин час; накрая заяви, че надали ще мигне тая нощ, обърна се настрани и веднага захърка.
На Монпелие Скуеър, излязъл вече от стаята с картините, Соумс бе застанал незабелязано в горния край на стълбите и наблюдаваше Айрин, която подреждаше писмата, донесени с последната поща. Тя се върна в гостната, но след минута излезе и спря, сякаш се ослушваше. После тръгна безшумно по стълбите, с котенце в ръка. Видя я как бе навела лице към животинчето, което мъркаше до врата й. Защо не поглеждаше и него така?
Забеляза го изведнъж и лицето й се промени.
— Има ли писма за мене? — попита Соумс.
— Три.
Той се отдръпна, а тя влезе в спалнята, без да каже нито дума повече.
Прегрешението на Джолиън старши
Тоя следобед Джолиън старши излезе от игрището за крикет с намерение да се прибере у дома си. Не бе стигнал още до Хамилтън Терас, когато промени решението си, повика файтон и даде на кочияша адреса на Уистейрия Авеню. Решил бе нещо.
Джун почти не се спираше в къщи през цялата седмица. От доста време — всъщност откакто се беше сгодила за Босини — тя не се застояваше при него. И той не искаше от нея да стои в къщи. Нямаше навика да иска нещо от другите! Тя мислеше сега само за едно — за Босини и неговите работи — и оставяше дядо си от сутрин до вечер съвършено сам в големия му дом, с няколко души прислуга и ни един човек, с когото би могъл да разговаря. Клубът му беше затворен поради ремонт; дружествата му — във ваканция; нищо следователно не го водеше към Сити. Джун му казваше да замине някъде, но тя не можеше да го придружи, защото Босини оставаше в Лондон.
Къде можеше да отиде сам? Не му се ходеше в чужбина: морето действаше зле на черния му дроб, мразеше хотелите. Роджър бе отишъл на бани… но той не възнамеряваше да започне такова нещо на своите години — всички тия модерни летовища бяха глупост!
С такива обяснения той прикриваше пред себе си своето душевно усамотение; бръчките по лицето му се врязваха по-дълбоко, очите му гледаха от ден на ден по-тъжно, нещо съвсем несвойствено за едно лице, което беше някога силно и ведро.
И така, той мина тоя ден през Сейнт Джонс Уд в златистото сияние, обляло малките кръгли акации пред къщичките, в слънчевия ден, който пируваше над малките градинки; и гледаше с любопитство наоколо. Защото никой Форсайт не минаваше през тия места без явно неодобрение и скрито любопитство.
Файтонът му спря пред малка къща с особен тъмносив цвят, който свидетелстваше за отдавнашна липса за съприкосновение с боя. Беше с голяма външна порта и селски вид.
Той слезе напълно спокоен от файтона, като държеше съвсем изправена голямата си глава с увиснали мустаци и побелели коси, които се подаваха изпод преголемия му цилиндър; погледът му беше твърд, малко гневен. Дотук ли трябваше да стигне!