Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Айрин се приближи, за да му докаже, че не е.
Въпреки волята си Джеймс почувства чара на почтителното й държане, на лекия упойващ парфюм, който лъхаше от нея. Но никой самоуважаващ се Форсайт не се предава изведнъж, затова той добави, че не знае… но предполага, че тя харчи доста пари за облекло.
Гонгът удари, Айрин пъхна под лакътя му бялата си ръка и го поведе към трапезарията. Настани го вляво от себе си, дето седеше обикновено Соумс. Светлината падаше там слабо, така че постепенното угасване на деня нямаше да му пречи; и му заговори веднага за самия него.
Джеймс се промени веднага като узрял на слънце плод; чувстваше се като човек, когото милват, хвалят и глезят, и то без каквато и да е милувка или похвала. Харесваше му всяко поднесено ядене — у дома си не можеше да изпита никога същото чувство. Не помнеше откога не бе пил с такова удоволствие чаша шампанско, а като попита за марката и цената, откри с изненада, че е същото, от което той имаше големи запаси, но не го харесваше, и веднага реши да уведоми доставчиците си на вина, че са го измамили.
Вдигна поглед от трапезата и забеляза:
— Много красиви неща има у вас. Колко дадохте за тази захарничка? Трябва да е много скъпа.
Особено удоволствие изпитваше от картината отсреща, която им бе подарил.
— Нямах представа, че е толкова хубава! — каза той.
Когато станаха да минат в гостната, Джеймс тръгна съвсем близо до Айрин.
— Това се казва истинска лека вечеря — промълви той, като дишаше с удоволствие над рамото й, — нищо тежко, нито прекалено френско. Вкъщи не мога да получа такова нещо. Плащам на готвачката Шейсет лири на година, а не може да ми поднесе такава вечеря!
Не беше споменал досега за къщата; не го стори и когато Соумс, под предлог, че има работа, се извини и се прибра в стаята на горния етаж, където държеше картините си.
Джеймс остана сам със снаха си. В него пламтеше още топлината на виното и на един първоразряден ликьор. Той изпитваше искрена сърдечност към нея. Тя беше наистина привлекателно същество: слушаше и сякаш разбираше какво й говориш; докато приказваше, той продължаваше да разглежда фигурата й — от бронзовоцветните й обуща до вълнистите златни коси. Тя седеше леко наклонена назад в кресло стил ампир, опряла до горния му край само раменете си, с изправена гъвкава снага… необлегната от кръста нагоре, олюляваща се при всяко мръдване, готова сякаш да влети в обятията на любим. Устните й се усмихваха, очите и бяха полупритворени.
Усетил може би опасност в чара на нейното държане или подари умора от храносмилането, Джеймс внезапно онемя. Не си спомняше да е оставал някога насаме с Айрин. И, докато я гледаше, изпита странно чувство, че се е озовал пред нещо необикновено и чуждо. За какво мислеше тя, облегната така в креслото?
Когато заговори, гласът му прозвуча някак рязко, сякаш го бяха събудили от приятен сън.
— Какво правиш по цял ден? — запита той. — Никога не идваш в Парк Лейн.
Тя не се опита да се оправдае и Джеймс не я погледна. Не искаше да повярва, че наистина ги отбягва — това би му навяло твърде неприятни мисли.
— Може би нямаш време — каза той. — Постоянно си с Джун. А за нея е добре да я придружаваш, когато е с оня младеж. Казват, че не се свъртала вкъщи; на чичо ти Джолиън сигурно не му е приятно да го изоставят толкова често сам. Разправят, че била постоянно тук. Какво ще кажеш за Босини? Смяташ ли, че е човек с воля? Според мен изглежда нерешителен. Струва ми се, че ще го сложи под чехъл.
Лицето на Айрин поруменя. Джеймс я погледна подозрително.
— Може би не оценявате правилно мистър Босини — каза тя.
— Не го оценявам правилно ли? — побърза да възрази Джеймс. — Защо?… Човек веднага вижда, че е артистичен младеж. Разправят, че бил способен… всички те се мислят за способни. Но ти го познаваш по-добре, отколкото аз — добави той и спря отново върху нея мнителния си поглед.
— Той прави план за къща на Соумс — каза тихо тя, с очевидно желание да изглади разногласието.
— Стигнахме до това, което щях да кажа — продължи Джеймс. — Не зная защо Соумс се е спрял на такъв млад човек. Защо не се е обърнал към някой първокласен архитект?
— Мистър Босини е може би първокласен архитект.
Джеймс стана и се заразхожда из стаята.
— Така е — каза той, — вие, младите, винаги държите един на друг и смятате, че знаете повече!
Спря пред нея високата си слаба фигура и вдигна пръст към гърдите й, сякаш смяташе да я обвини, че е толкова красива.