Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Те се спогледаха. Лицата им казваха съвсем ясно:
„Ценя ви като търговец, но не можете да очаквате, че вярвам на думите ви.“
— Както и да е — повтори Соумс, — не съм решил още; и много е вероятно да се откажа.
С тия думи той взе чадъра си, подаде на комисионера ледената си ръка, побърза да я отдръпне без ръкостискане и излезе на слънце.
Тръгна бавно, дълбоко замислен, към мястото. По вътрешен усет разбираше, че казаното от комисионера е вярно. Мястото е евтино. А най-хубавото беше, че комисионерът наистина го смята за евтино и Соумс чувстваше подсъзнателно, че го е надхитрил.
„Евтино — скъпо — каза си той, — ще го взема.“
Чучулигите излитаха пред него, въздухът беше пълен с пеперуди, сладък мирис се разнасяше от тревите. Сочно ухание на папрат долиташе откъм гората, дето гукаха скрити гълъби, а топлият полъх носеше отдалече камбанен звън.
Соумс вървеше, приковал поглед в земята, устните му се отваряха и затваряха в предвкусване на прекрасната хапка. Когато стигна до мястото, Босини не се виждаше никъде. Почака го малко, после тръгна край зайчарника към ската. Би извикал, но се боеше от звука на собствения си глас.
Полето беше пусто като прерия, тишината му се нарушаваше само от шумоленето на зайците, които подскачаха към леговищата си, и от песента на чучулигите.
Пръв пълководец на цялото форсайтовско войнство, тръгнало да внесе култура в тая пустиня, Соумс се почувства обезсърчен от самотата, от невидимите певци, от сладостната жега. Започна да се връща, когато най-после зърна Босини.
Архитектът се бе изтегнал върху един стар дъб, който издигаше край самия връх на възвишението своя ограпавял от старост дънер и огромната си корона от разлистени клони.
Трябваше да го побутне по рамото, за да го накара да вдигне глава.
— Слушайте, Форсайт! — каза той. — Открих най-подходящото място за къщата ви! Погледнете!
Соумс, погледна и каза студено:
— Може би имате право, но това място ще ми струва петдесет на сто по-скъпо.
— По дяволите цената, човече. Вижте гледката.
Почти от краката им започваше нива със зряло жито, която се спускаше до една стръмна горичка. Равнина от ниви и плетища се разстилаше до далечните сивосинкави дюни. Вдясно се съзираше сребристото очертание на реката.
Небето беше така синьо и слънцето така светло, сякаш вечно лято владееше в тоя кът. Цветен мъх се носеше из въздуха край тях, омагьосан от лъчезарния ефир. Жегата трептеше над житата и се промъкваше навред с леко, неуловимо шумолене, шепот на радостни мигове, които се реят весело между небето и земята.
Соумс гледаше. Въпреки волята му нещо се пробуди в неговата душа. Да живее тук, пред тая гледка, да може да я показва на приятелите си, да говори за нея, да я притежава! Бузите му поруменяха. Топлината, слънчевите лъчи, сиянието нахлуха в чувствата му, както преди четири години бе нахлула Айрин и го бе накарала да закопнее за нея. Той погледна бегло Босини, чиито очи, очите на „недоопитомения леопард“, както го бе нарекъл кочияшът, сякаш се опиваха от гледката. Слънцето осветяваше очертанията на лицето му, изпъкналите скули, края на брадичката, отвесните бръчки на челото; и Соумс наблюдаваше с неприятно чувство това сурово, вдъхновено, безгрижно лице.
Продължителен лек полъх пробягна над житата и докосна лицата на двамата със своята топла вълна.
— Бих могъл да построя едно бижу тук — наруши мълчанието Босини.
— Предполагам — отвърна сухо Соумс. — Защото няма да плащате за него.
— За осем хиляди приблизително мога да ви построя дворец.
Соумс пребледня изведнъж — страшна борба ставаше в него. Наведе глава и каза упорито:
— Не мога да си позволя такова нещо.
И бавно, с безшумната си походка, поведе надолу към първото място.
Постояха там известно време да разискват подробностите около проектираната къща, после Соумс се върна в къщата на комисионера.
Излезе оттам след половин час и тръгна с Босини към гарата.
— Е, добре — каза той, почти без да вади пурата от устата. — Купих все пак вашето място.
Млъкна отново, като се стараеше някак да си обясни как тоя приятел, когото по навик презираше, можа да надделее над собственото му решение.
Едно Форсайтовско семейство
Като хилядите посветени хора от неговата класа и поколение в големия Лондон, които не се умиляват вече от кресла от червено кадифе и знаят, че скулптурни групи от модерен италиански мрамор са „Viuex jeu“, Соумс Форсайт живееше в къща, за която се бе погрижил да блести. Входната врата имаше медно чукче с особена форма, прозорците бяха преправени да се отварят навън, във висящи сандъчета цъфтяха обички, а зад къщата — главна нейна особеност — се намираше дворче, постлано с кехлибаренозеленикави плочки и заградено с розови хортензии в пауновосини саксии. Тук, под пергаментовожълт навес, засенчил единия край, домакините и гостите можеха, необезпокоявани от любопитни погледи, да пият чай и да разглеждат спокойно най-новата сребърна кутия на Соумс.