Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
„Да — каза си, — ще трябва да има място за картините ми.“
Вечерта, на връщане от Сити, се отби в бюрото на Босини. Намери архитекта по жилетка, с лула в уста, да чертае някакъв план. Отказа предложената напитка и пристъпи веднага към целта:
— Ако нямате предвид нищо по-добро за неделя, елате да отидем до Робин Хил — да ми кажете мнението си за едно място за строеж.
— Ще строите ли?
— Може би — каза Соумс. — Но не разправяйте. Искам само мнението ви.
— Разбрано.
Соумс огледа стаята.
— Доста високо е тук — забеляза той.
Добре би било да се добере до някакво сведение за естеството или обхвата на професионалната му дейност.
— Засега ми върши работа — отвърна Босини. — Вие сте свикнали с по-модна обстановка.
Отърси лулата си и я захапа празна; може би му помагаше да продължава разговора. Соумс забеляза неговите хлътнали, сякаш всмукнати бузи.
— Колко плащате за това бюро? — запита той.
— Петдесет-повече, отколкото заслужава — отвърна Босини.
И така, в неделя той дойде да вземе Босини и го отведе с кабриолет до гарата. Когато пристигнаха в Робин Хил, не намериха файтон и тръгнаха да изминат пеша милята и половина до мястото.
Беше първи август — прекрасен ден с прежулящо слънце и безоблачно небе; нозете им вдигаха жълтеникав прах по правата тясна пътека на хълма.
— Каменлива почва — забеляза Соумс и погледна косо сакото на Босини. В страничните му джобове имаше свитъци книжа, а под мишницата — някаква чудновата пръчка. Соумс забеляза веднага тази и други особености.
Само много учен човек или наистина „пират“ би си позволил подобни волности във външността си; но при все че възмущаваха Соумс, тези чудачества му доставяха и известно задоволство: като доказателство за качества, от които несъмнено щеше да се възползва. Какво значение имаха дрехите на този приятел, щом можеше да построи хубава къща?
— Казах ви — започна Соумс, че желая къщата да бъде сюрприз, затова не споменавайте нищо за нея. Аз не говоря никога за работите си, докато не ги приключа.
Босини кимна.
— Допусне ли човек жени да узнаят намеренията му — продължи Соумс, — не се знае как ще свърши всичко.
— Да — а! — каза Босини. — Жените са такава напаст.
Същото чувство се таеше отдавна в сърцето на Соумс, но никога не го бе изказвал.
— О — промълви той, — започвате вече… Замълча, после добави, без да овладее избухналата злоба: — Джун е много самостоятелна… още едно дете.
— Самостоятелността не е лошо нещо у един ангел.
Соумс никога не бе наричал Айрин ангел. Никога не би могъл да наруши по този начин най-здравите инстинкти, като открие пред другите колко е ценна и издаде чувствата си. Затова не отговори.
Тръгнаха по една недоправена пътечка през някакъв зайчарник. Коларски път водеше с резки завои до един трап за чакъл, зад който, сред няколко дървета в началото на гъста гора, се виждаха комините на селска къща. Снопове пухкава трева покриваха пръстта, две чучулиги излетяха и се изгубиха в лятната мараня. В края на хоризонта, зад безкрайна поредица от ниви и плетища, се очертаваха дюни.
Соумс вървеше напред и щом стигнаха края на поляната, спря. Тъкмо това място беше избрал, но сега когато щеше да го открие другиму, се почувства нелепо.
— Комисионерът живее в онази постройка — каза той. — Там обядваме. И по-добре да обядваме, преди да започнем работа.
Поведе отново към къщата, където го посрещна комисионерът Оливър, висок мъж с тъпо лице и посивяла брада. По време на обяда, който почти не докосна, Соумс непрекъснато гледаше Босини и веднъж-дваж изтри крадешком чело с копринената си кърпичка. Най-после обядът свърши и Босини стана.
— Предполагам, че имате да разисквате делови въпроси — каза той. — Аз пък ще ида да поразгледам полето.
И излезе, без да дочака отговор.
Соумс беше адвокат на имота, та прекара почти цял час с комисионера да разглежда плановете и да разисква по ипотеката на Никълъс и други клиенти. И, сякаш съвсем случайно, му хрумна да заговори и за мястото.
— Вашите хора — започна той — трябва да намалят цената за мене, като се има предвид, че аз пръв ще строя тук.
Оливър поклати отрицателно глава.
— Мястото, на което се спряхте, сър, е най-евтиното от всичките ни места. Ония на върха са много по-скъпи.
— Имайте предвид — каза Соумс, — че не съм решил нищо; много е възможно да не строя. Наемът за мястото е много висок.
— Да ви призная, мистър Форсайт, ще съжалявам, ако се откажете, а мисля и че ще сгрешите, сър. Никъде около Лондон няма местенце с такъв изглед, нито по-евтино, като вземете предвид всички обстоятелства. Стига да го обявим — цяла тълпа ще нахлуе.