Библиотеката на мъртвите

Питър тъкмо се бе върнал на масата, когато се появи фаланга униформени служители от охраната. Ръцете на един от тях се отпуснаха на раменете на хлапето.

— Хей, какво става, мамка му! — извика младежът.

Играчите на съседните маси вдигнаха глави и се загледаха към тяхната.

— Двамата познавате ли се? — попита шефът.

— Никога досега не съм я виждал! Това е самата истина! — заяви хлапето.

Блондинката не каза нищо. Просто взе чантата си, събра жетоните и хвърли чип за петстотин долара на Сам.

— Доскоро, момчета — махна им тя, докато я отвеждаха.

Шефът направи знак и Сам беше заместен от друг дилър.

Докторът и застрахователят обърнаха изцъклени погледи към Питър.

— Какво става, по дяволите? — попита застрахователят.

— Брояха — просто рече Питър. — Издадох ги.

— Не, не може да бъде! — извика застрахователят.

— Напротив, може. Не се сдържах.

— Но откъде разбра? — попита докторът.

— Разбрах. — Чувстваше се неудобно от вниманието, което получаваше. Искаше му се да се пръждоса от това място.

— Проклет да съм — поклати глава застрахователят. — Ще те черпя едно, приятел. Проклет да съм. — Сините му очи проблясваха, докато бъркаше в портфейла си и вадеше визитка. — Ето, вземи. Бизнесът ми се прави с компютри. Трябва ли ти работа, просто ми се обади, става ли?

Питър взе визитката: НЕЛСЪН ДЖ. ЕЛДЪР, ПРЕДСЕДАТЕЛ И ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ДЕЗЪРТ ЛАЙФ“.

— Много мило от ваша страна, но си имам работа — промърмори той. Гласът му едва се чуваше на фона на непрекъснатата музика и дрънченето на ротативки.

— Е, ако нещата се променят, имаш ми телефона.

Шефът приближи масата.

— Вижте, извинявам се за случилото се тук. Господин Елдър, как сте, сър? Тази вечер всички можете да ядете и пиете за сметка на заведението. Ще ви осигуря билети за всяко шоу, което пожелаете. Става ли? Още веднъж, много съжалявам.

— Дотолкова, че си готов да ми възстановиш загубите, така ли, Франки? — попита Елдър.

— Бих искал да го направя, господин Елдър, но това е невъзможно.

— Е, какво пък — обърна се Елдър към масата. — Ако не си поискаш, няма да получиш.

Шефът потупа Питър по рамото и му прошепна:

— Управителят иска да се види с теб. — Питър пребледня. — Спокойно, всичко е наред.

Джил Флоръс, управителят на залата в „Констелейшън“, бе издокаран и изискан, и в негово присъствие Питър се почувства мърляв и не на мястото си. Подмишниците му бяха мокри, искаше да се махне. Кабинетът на управителя беше изключително утилитарен, оборудван с множество плоски екрани, предаващи картини от различните маси и ротативки.

Флоръс беше задълбал сериозно, мъчейки се да разбере какво е станало. Как един обикновен посетител е забелязал нещо, което хората му не са успели? И защо ги издаде?

— Какво пропускам? — попита той плахия мъж.

Питър отпи глътка вода.

— Знаех сбора — призна си той.

— Значи също сте броили?

— Да.

— Вие сте брояч? Признавате пред мен, че сте брояч, така ли? — Тонът на Флоръс непрекъснато се покачваше.