Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Библиотеката на мъртвите
Библиотеката на мъртвите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Библиотеката на мъртвите

Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:

Жертвите като че ли нямат нищо общо помежду си — нито по възраст, нито по произход, нито дори по начина, по който умират. Единственото, което ги свързва, е получената в кутиите им пощенска картичка, обявяваща датата на смъртта им. Тъкмо когато попада на обещаваща следа, агент Пайпър е отстранен от случая.
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 135
Перейти на страницу:

От време на време Питър вземаше решения според сбора, но тъй като никога не променяше залога си, така и не успяваше да превърне в капитал знанията си. Харесваше „Констелейшън“, наслаждаваше се на трите или четирите часа раздаване по масите и се страхуваше да не го изритат от любимото му свърталище. Беше се превърнал в част от мебелировката.

Тази вечер на неговата маса имаше само двама други играчи — анестезиолог от Денвър със замъглени очи, дошъл тук на някакъв медицински конгрес, и издокаран шеф с посребрени коси, единственият, който залагаше сериозни пари. Питър бе вътре с шестстотин долара, мъчеше се да се успокои и апатично отпиваше от бирата си.

До свършването на тестетата и размесването на картите оставаха няколко раздавания, когато едно дългокрако хлапе на възраст около двайсет и две, в тениска и дочени панталони, се настани на един от празните столове и плати вход. Косата му достигаше до раменете и излъчваше западняшки чар.

— Хей, как я карате? Масата бива ли я?

— Не и за мен — каза шефът. — Нищо против да промениш това.

— С радост бих го направил, стига да е по силите ми — отвърна хлапето и прочете името на дилъра. — Раздай и на мен, Сам.

Заложи минималната сума и не след дълго превърна тихата маса в оживена. Разказа им, че е студент в университета в Лас Вегас, направил магистратура по гражданска администрация и започнал докторската си програма. Заразпитва останалите откъде са и с какво си вадят хляба. След като обясни на всички, че имал някакъв проблем с рамото си, той се обърна към Питър.

— Аз съм местен — каза му Питър. — Занимавам се с компютри.

— Страхотно — подканващо отвърна онзи. — Това е страхотно, пич.

— Аз пък съм в застрахователния бизнес — съобщи шефът на масата.

— Значи продаваш застраховки, така ли, пич?

— И да, и не. Ръководя застрахователна компания.

— Супер! Значи си голяма клечка, пич! — възкликна хлапето.

Сам разбърка тестетата и Питър инстинктивно започна да брои отново. След пет минути играта беше напреднала и сборът се покачваше. Питър продължи да залага, този път с малко повече късмет — спечели няколко ръце повече, отколкото изгуби.

— Ето, нали ти казах — радостно отбеляза Сам, след като Питър спечели три поредни ръце. Докторът беше олекнал с две хилядарки, а застрахователят се бе простил с повече от трийсет и почваше да става кисел. Хлапето залагаше както му попадне, уж без да има усет към играта, но пък изгуби само две стотачки. Поръча си ром с кола и се заигра с пръчицата за разбъркване, докато не я изпусна случайно на пода.

— Уф — тихо рече той.

Някаква блондинка към трийсетте в тесни джинси и бюстие в жълто и зелено приближи масата и седна на един празен стол. Сложи скъпата си дамска чанта под краката си за по-сигурно и подреди жетони за десет хиляди долара на четири спретнати купчинки.

— Здравейте — стеснително поздрави тя.

Не беше неземна красавица, но имаше влудяващо тяло и мек, секси глас, който накара разговора да секне.

— Надявам се, че не се натрапвам — добави жената, като донагласяше жетоните.

— В никакъв случай! — отвърна хлапето. — Сред тръни като нас просто трябва да има роза.

— Аз съм Мелинда. — Последва характерното за Вегас минималистично представяне. Била от Вирджиния. Показа годежната си халка. Хъби бил в басейна.

Питър я гледаше как изигра няколко ръце. Беше бърза и дръзка, залагаше по петстотин на ръка и правеше рисковани ходове, които се изплащаха доста добре. Хлапето изгуби три поредни ръце, облегна се назад в стола си и въздъхна:

— Човече, омагьосан съм!

Омагьосан.

Питър си даде сметка, че сборът е плюс тринайсет, а в купа са останали около четиридесет карти.

Омагьосан.

Блондинката бутна напред купчинка жетони за три хиляди и петстотин долара. Щом видя това, застрахователят качи и заложи максимума.

— Вдъхвате ми кураж — каза й той. Питър предпочете да се ограничи със своята стотачка, също като доктора и хлапето.

Сам бързо раздаде и Питър получи силно деветнайсет, застрахователят — четиринайсет, докторът — седемнайсет, хлапето — дванайсет, а блондинката — чифт валета, или двайсет. Дилърът имаше шест. Тя ще затвори, помисли си Питър. Силни карти, дилърът вероятно ще се прецака, така че е в силна позиция със своята двайсетачка.

— Ще направя сплит, Сам — рече тя.

Сам примигна и кимна, когато тя заложи още три и петстотин.

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)