Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
— Броя, но не съм брояч.
Флоръс заряза всякакви обноски.
— Какво означава това, мамка му?
— Следя сбора… нещо като навик е, но не го използвам.
— И очаквате да ви повярвам?
Питър сви рамене.
— Съжалявам, но това е самата истина. Вече две години идвам тук и никога не съм променял залозите си. Печеля малко, губя малко, нали се сещате.
— Не мога да повярвам. Значи сте знаел сбора, а онзи скапаняк какво направи?
— Каза, че е омагьосан. Сборът беше тринайсет, така че това беше кодова дума за тринайсет, нали разбирате. Тя дойде на масата, когато сборът беше висок. Мисля, че изпусна пръчката на коктейла си, за да й направи знак.
— Значи той брои и примамва, а мацката залага и прибира парите.
— Вероятно имат кодова дума за всяка стойност. Например, „стол“ за четворка и „сладко“ за шестнайсет.
Телефонът иззвъня. Флоръс вдигна слушалката и се заслуша.
— Да, сър.
Затвори и се обърна към Питър.
— Е, Питър Бенедикт, днес е щастливият ви ден — обяви той. — Виктор Кемп иска да се срещне с вас горе в надстройката.
Гледката от надстройката беше замайваща. Виждаше се целият Вегас, който се виеше към тъмния хоризонт като пламтяща опашка. Виктор Кемп приближи и протегна ръка, и Питър усети масивните му златни пръстени, когато се здрависаха. Имаше черна вълниста коса, силен загар и блестящи зъби — изискан и непринуден на вид човек, въртящ най-добрия клуб в града. Костюмът му бе искрящо син, улавяше светлината и си играеше с нея. Тъканта сякаш беше от друга планета. Настани Питър в огромната си дневна и му предложи питие. Докато прислужницата носеше бира, Питър забеляза, че един от стенните монитори в другия край на помещението предава картина от кабинета на Джил. Явно имаше камери навсякъде.
Питър взе бирата си и си помисли дали да не свали каскета, но го остави — нито единият, нито другият избор беше в негов интерес.
— Честният човек е най-висшето творение на Бог — внезапно изрече Кемп. — Александър Поуп го е написал. Наздраве! — Чукна винената си чаша в халбата на Питър. — Повдигнахте духа ми, господин Бенедикт, за което съм ви благодарен.
— За нищо — предпазливо отвърна Питър.
— Изглеждате много умен човек. Мога ли да попитам с какво си изкарвате хляба?
— Занимавам се с компютри.
— Защо ли не се изненадвам! Забелязахте нещо, което цяла армия опитни професионалисти не успя, така че от една страна съм доволен, че сте честен човек, а от друга съм недоволен от собствените си хора. Да сте мислили някога за работа в охраната на казино, господин Бенедикт?
Питър поклати глава, но отвърна:
— Това е второто предложение за работа, което получавам тази вечер.
— Кой друг ви предложи?
— Един човек от моята маса. Директор на застрахователна компания.
— Сребриста коса, слаб, около петдесетте?
— Да.
— Трябва да е Нелсън Елдър, много добър човек. Явно имате страхотна вечер. Но щом сте доволен от работата си, ще трябва да намеря друг начин да ви се отблагодаря.
— О, не. Не е нужно, сър.
— Не ми викай сър! Наричай ме Виктор, а аз ще те наричам Питър. И тъй, Питър, все едно си намерил дух в бутилка, но тъй като това не е приказка, ще имаш едно желание и то трябва да бъде реалистично, нали разбираш. Е, какво да бъде? Момиче, кредитна линия, среща с някоя филмова звезда?
Мозъкът на Питър бе в състояние да обработва бързо огромни количества информация. Само за няколко секунди прехвърли множество различни сценарии и възможните резултати, и се спря на един, който за него имаше най-голямо значение.
— Познавате ли холивудски агенти? — с треперещ глас попита той.
Кемп се разсмя.
— Разбира се, че познавам, та нали всички идват тук? Пишеш ли?
— Написах сценарий — стеснително отвърна Питър.
— В такъв случай ще те свържа с Бърни Шварц, който е една от големите клечки в АТИ. Какво ще кажеш, Питър? Това ще надуе ли платната на лодката ти?
— Разбира се! — преизпълнен с радост, възкликна той. — Би било невероятно!
— Добре тогава. Не мога да обещая, че ще хареса сценария ти, но ти гарантирам, че ще го прочете и ще се срещне с теб. Уговорихме се.
Отново стиснаха ръце. На излизане Кемп постави ръка на рамото на Питър и му каза бащински:
— И повече не брой картите, Питър, нали? Ти си на страната на доброто.
— Ама че интересно — рече Бърни. — Виктор Кемп е Лас Вегас. Същински принц.
— Е, какво ще кажете за сценария ми? — попита Питър и затаи дъх в очакване на отговора.
Настъпи решителният момент.
— Всъщност, Питър, сценарият ти, макар и добър, се нуждае от малко излъскване, преди да го пусна. Но има и нещо по-важно. Написан е като за филм с голям бюджет. Има взривяващ се влак и купища специални ефекти. Подобен вид филми се правят все по-трудно и по-трудно, освен ако нямат гарантирана аудитория или потенциал за франчайз. Пък и става въпрос за тероризъм, който е истинският убиец. Единайсети септември промени всичко. Да ти кажа честно, много малко от проектите ми, които бяха отменени през две и първа, успяха да се съживят. Вече никой не иска да прави филми за тероризъм. Не мога да го продам. Съжалявам, но светът се промени.