Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
— Каква саможертва — отбеляза тя. — Достойна за възхищение.
Уил пусна една вода и се върна адски ядосан. Мъчеше се да овладее децибелите.
— Знаеш ли какво, партньоре, трябва да слезеш от високото си конче, ако искаш да работиш с мен. На колко години си? — остро я попита той.
— На трийсет.
— Е, миличка, когато аз влязох в тази игра, ти си била в началното училище, ясно?
— Не ме наричай миличка! — изсъска тя.
— Права си, моя грешка. И след милион шибани години няма да ми бъдеш миличка.
— Радвам се да го чуя — с яростен шепот отвърна тя, — защото последния път, когато излизаше с жена от службата, едва не те изхвърлиха. Прав ти път, Уил. Напомни ми никога да не искам служебен съвет от теб.
Клайв изсумтя и леко се размърда. Двамата млъкнаха и се загледаха свирепо.
Уил не беше особено изненадан, че знае за противоречивото му минало; то едва ли можеше да се нарече държавна тайна. Беше обаче впечатлен от бързината, с която бе повдигнала темата. Обикновено му трябваше повече време, за да накара някоя жена да кипне. Определено си я бива, трябваше да й го признае.
Беше приел прехвърлянето в Ню Йорк преди шест години, когато Хал Шеридън най-сетне го изрита от гнездото, след като убеди шефовете във Вашингтон, че е в състояние да се справи на шефско място. От офиса в Ню Йорк решиха, че е приемлив кандидат за шеф на отдела за големите обири и тежките престъпления. Беше пратен обратно в Куонтико на директорски курс, където му натъпкаха главата с всичко, от което се нуждаеше един съвременен началник от ФБР. Естествено, много добре знаеше, че не бива да чука колежки, дори и да са от други отдели, но в учебниците на Куонтико бяха пропуснали да сложат снимка на Рита Матър.
Рита бе толкова сочна, така омайна, толкова примамлива и за креватните й умения се носеха такива слухове, че в крайна сметка нямаше друг избор. Криха връзката си месеци наред, докато шефът й от отдел длъжностни престъпления не й вдигна заплатата, както очакваше, и тя помоли Уил да се намеси. Когато той се възпротиви, Рита хвърли бомбата и го издаде. Последва страшна каша — изслушване пред дисциплинарната комисия, адвокати, шефове от централата. Беше на косъм от уволнение, но Хал Шеридън се намеси и уреди тихомълком да го понижат и да го оставят да си изкара двайсетте години. В петък Сю Санчес му докладваше; в понеделник той докладваше на нея.
Разбира се, мислеше да подаде оставка, но, ох, пенсията — толкова близо и така желана. Прие съдбата си, мина през задължителния курс за превенция на сексуалния тормоз, продължи да върши сносно работата си и увеличи малко броя на чашките.
Преди да успее да отговори на Нанси, Клайв се размърда и отвори очи. Няколко мига гледаше неразбиращо, след което си спомни къде е. Премлясна с пресъхнали устни и нервно погледна скъпия си ръчен часовник „Картие“.
— Е, още не съм мъртъв. Шефе, става ли да се изпикая без федерална помощ?
— Няма проблем.
Клайв забеляза, че Нанси е разстроена.
— Добре ли си, мис ФБР? Изглеждаш бясна. Не си ядосана на мен, нали?
— Разбира се, че не.
— Значи си бясна на шефа.
Клайв стана несигурно от стола си и с мъка разгъна страдащите от артрит стави.
Направи две крачки и внезапно спря. На лицето му се появи смес от объркване и тревога.
— Ох, Господи!
Уил рязко завъртя глава и огледа стаята. Какво ставаше?
За част от секундата изключи възможна стрелба.
Нямаше пръснато стъкло, не се чу тъпият звук от удара на куршум в плът, нямаше алени пръски.
— Уил! — извика Нанси, когато видя как Клайв се люшва напред и пада по лице на пода.
Стовари се с такава сила, че от удара носовите костици се пръснаха и покриха килима с абстрактна кървава шарка, приличаща на картина на Джаксън Полак. Ако беше станало върху платно, Клайв сигурно с радост би го добавил към колекцията си.
Седем месеца по-рано
Бевърли Хилс, Калифорния
Питър Бенедикт видя отражението си и се възхити на начина, по който се издължаваше и изкривяваше от стъклената повърхност. Фасадата на сградата представляваше дълбока вдлъбната крива, издигаща се на десет етажа над булевард „Уилшър“, която почти те всмукваше от тротоара към двуетажния диск на лобито. Отпред имаше аскетичен двор, застлан с плочи, студен и пуст, ако не се брои бронзовата статуя на Хенри Мур — леко килната настрана фигура със смътно човешки форми. Стъклата на сградата бяха напълно огледални и улавяха настроението и цветовете на околната среда — и тъй като това бе Бевърли Хилс, настроението обикновено бе добро, а цветът на небето — наситено син. Поради заоблеността си стъклото улавяше също така образи от други нива и ги смесваше като салата — облаци, сгради, статуята, пешеходците и преминаващите автомобили.