Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Беше прекрасно.
Това бе неговият миг.
Бе стигнал до върха. Имаше определена и потвърдена среща с Бърни Шварц, един от боговете на компанията „Артистични таланти, Инкорпорейтид“.
Беше се вълнувал много за облеклото си. Никога не бе присъствал на подобна среща, а бе неловко да се поинтересува какъв е етикетът. Дали в тази епоха агентите носеха костюми? Ами писателите? Дали да се помъчи да изглежда консервативен? Или ексцентричен? Закопчан от горе до долу или небрежен? Реши да не рискува и да се придържа към средния път — сиви панталони, бяла риза, синьо сако, черни обувки. Докато приближаваше диска, успя да се види — този път неизопачен — в едно огледално пано, и бързо извърна поглед, смутен от кокалестата си фигура и оредяващата коса, която обикновено криеше под бейзболен каскет. Едно му бе ясно — колкото по-млад е писателят, толкова по-добре, и изпитваше ужас, че оплешивяващото му теме го кара да изглежда далеч по-възрастен. Трябваше ли светът да знае, че наближава петдесетте?
Въртящата се врата го пое и изхвърли в мразовития въздух вътре. Рецепцията бе изработена от полирано дърво и следваше извивката на сградата. Подът също беше заоблен, от извити тънки дъски хлъзгав бамбук. Вътрешният дизайн лъхаше на лекота, свободно пространство и пари. Редицата рецепционистки с вид на филмови звезди и с невидими слушалки и микрофони говореха едновременно:
— АТИ, с кого да ви свържа?
— АТИ, с кого да ви свържа?
Повтаряха го отново и отново, превръщайки въпроса в обредно припяване.
Бенедикт вдигна глава и високо в галериите горе видя армия млади мъже и жени, които се движеха енергично във всички посоки. Да, агентите определено носеха костюми. Нацията на „Армани“.
Приближи рецепцията и се покашля, за да привлече внимание. Най-красивата жена, която бе виждал през живота си, го попита:
— С какво мога да ви помогна?
— Имам среща с господин Шварц. Името ми е Питър Бенедикт.
— Кой по-точно?
Питър примигна объркано.
— Н-н-не разбирам какво имате предвид — заекна той. — Аз съм Питър Бенедикт.
— Кой господин Шварц — с леден тон уточни красавицата. — Имаме трима.
— О, ясно! Бърнард Шварц.
— Моля, седнете. Ще се обадя на асистента му.
Ако не знаете, че Бърни Шварц е един от най-големите агенти на таланти в Холивуд, едва ли бихте го разбрали, след като видите кабинета му в ъгъла на осмия етаж. Може би бихте го помислили за колекционер на произведения на изкуството или антрополог. Кабинетът бе лишен от обикновените аксесоари — нямаше филмови плакати, снимки на звезди или политици, награди, ленти, дискове, плазмени екрани и списания. Имаше само африканско изкуство — всякакви дървени статуетки, декоративни гърнета, кожени щитове, копия, геометрични мотиви, маски. За дребен, тлъст и застаряващ евреин от Пасадена Бърни проявяваше сериозен интерес към Черния континент. Извика през вратата към четиримата си асистенти:
— Припомни ми защо се виждам с този тип?
— Виктор Кемп — отвърна женски глас.
Бърни махна с ръка.
— О, да бе, сетих се. Донесете ми папката с материалите и ме прекъснете след десетина минути най-много. Или по-добре след пет.
Когато влезе в кабинета на агента, Питър моментално се почувства неспокоен в присъствието на Бърни, макар че дребният мъж бе надянал широка усмивка на лицето си и му махаше от бюрото си като палубен офицер на самолетоносач.
— Влизай, влизай.
Питър приближи, преструвайки се на щастлив. Беше поразен от примитивните африкански артефакти.
— Какво да ти предложа? Кафе? Имаме еспресо, капучино, каквото пожелаеш. Аз съм Бърни Шварц. Радвам се да се запознаем, Питър.
Леката му тънка му ръка бе сграбчена и стисната здраво няколко пъти от малките дебели пръсти на домакина.
— Може би вода?
— Роз, ще донесеш ли вода на господин Бенедикт? Сядай, сядай. И аз ще дойда на дивана.
Секунди по-късно се материализира поредната красавица — този път китайка — с бутилка „Евиан“ и чаша. Тук всичко вървеше на високи обороти.
— Е, Питър, със самолет ли пристигна? — поинтересува се Бърни.
— Не, с кола.
— Умно, много умно. Казвам ти, никога повече няма да стъпя на самолет, още по-малко на пътнически. Единайсети септември още ми се струва, сякаш бе вчера. Като едното нищо можеше да бъда в един от онези самолети. Жена ми има сестра в Кейп Код. Роз! Ще ми донесеш ли чаша чай? Е, Питър, значи си писател. Откога пишеш сценарии?